Отново поклати глава.
— Ще ме открият. Ще изхарчат каквото могат и ще ме следят до смъртта ми, за да получат останалото. Затова трябва да умра. — Прошепна следващите думи със затворени очи. Гласът й трепереше. — Но дори не съм достатъчно силна да го направя сама. Реших, че ако наема някого и му платя, просто ще се получи. Някой път, когато не знам. — Още сълзи последваха първата. Свободно се стичаха по бузите й. Прекарах пръсти през косата й и изтрих сълзите с горната част на ръката си. Тя потръпна от електричеството, когато се докоснахме.
— Защо не ми платиш да убия нея? Тогава ще можеш да живееш своя живот.
Усмихна се, но поклати глава.
— Защото е част от моето семейство, а независимо колко гадно те прецакват, трябва да ги подкрепяш. Спомняш ли си? Не мога да я убия, но мога да отстраня себе си. Тогава ще бъде принудена да се вземе в ръце. Да порасне. Разбирам, че се чувства самотна и уплашена да остане сама. Но повече не мога да давам от себе си. Тя ме направи огорчен, циничен човек, неспособен да обича и да бъде обичан. Мразя я за това. Мразя ги всичките!
Пиперът, толкова лют, че опари очите ми, ме накара да й повярвам.
— Но мразя и себе си, че позволявам да е така. — Тя тъжно поклати глава. Не подуших скръбта в замъглената стая, но знаех, че е там. — Ако единственото, което е останало у мен, е омраза, тогава не искам да живея. Предпочитам да умра.
— Е, но аз не искам да умираш. Не и днес. — Пресегнах се във водата и поставих ръка под свитите й колене. Извадих я от ваната и ръцете й се сключиха около врата ми. Едва доловимото парливо усещане ме накара да се задъхам. Още носеше нежната сребърна гривна — амулет. Всяко движение, при което гривната опарваше кожата, ми причиняваше болка. Дали някак си не усещаше, че среброто възпира заразата? Откъде?
Преди, когато още говорех с Бабс, тя бе споменала с усмивка, че сексът ще се превърне в напълно непознато изживяване, особено ако жената носи сребро. Проблемът да бъда наранен за мен не съществуваше. Раните щяха да зараснат и тя нямаше да бъде заразена, ако не й пуснех кръв. Много добре от страна на Сю, че не си свали гривната. Колко ми се иска да бях носил такава, когато нападнах Бабс. Нямаше да съм това, в което се превърнах.
Осма глава
Взрях се в очите на Сю. Водата струеше от тялото й и ме мокреше. Стегнах прегръдката през раменете й. Извърнах се да я отнеса в спалнята. Внезапната щипеща миризма на амоняк, причинена от паниката й, и бесният ритъм на сърцето й ме блъснаха в гърдите. Застинах на място. Исках отново да я погледна в очите, докато опитвах да реша дали да спра дотук. Тя отвърна на погледа ми, но не направи жест да ме спре.
Докоснах нежно устните й с моите. Притегли ме с дълбока целувка и алчно пое езика ми. Горещ мускус. Достатъчен да потънеш в него. Страхът й пак ме удари. Толкова се боеше. Защо?
— Можем да спрем — казах й тихичко. Изправих я на крака, но продължих лекичко да следвам извивките на талията й с пръсти.
— Просто… — Толкова много емоции се надигнаха в нея, че не можах да ги различа, затова й дадох време да реагира. Вдигнах ръка и погалих бузата й. Потръпна и прие докосването ми, но не ме погледна в очите. Втренчи се в гърдите ми. Пръстите й рисуваха наелектризиращи завъртулки по кожата ми. Опита отново: — Искам да кажа, някой като мен с някого като… теб. — Отново замълча.
А, сега разбирам.
Една нощ с наемен убиец не влизаше в плановете й. Не бе позволено. Не и в нейния свят. Или пък беше заради свръхестественото обстоятелство. Не знаеше, че заразата действа само ако разкървавя кожата й и не носи сребро.
— Ако искаш да се наслаждаваш, никой няма право да те убеждава в обратното. Ако искаш да престана, така ще бъде. Но ако го направим, не можеш да станеш като мен. Само не си сваляй гривната. Тя ще те пази. — Повдигнах брадичката й, докато очите й срещнаха моите. — Що се отнася до това, че съм убиец, ако продължим, никой не трябва да разбере. От теб зависи. Много ме бива да пазя тайни. — В погледа ми имаше смях. Кратка усмивка прекоси лицето й.
— Наистина не трябва — отвърна тя неуверено. Не бе убедена в думите си.
Приближих устни до нейните и я привлякох към себе си.
— Но го искаш — думите преминаха в шепот, който вдъхнах в устните й. — Аз също.
Устните ни се срещнаха в мига, в който тялото ми се притисна до нейното. Внезапните спазми в слабините ми, причинени от двойния контакт, накараха коленете ми да омекнат. Беше ми трудно да я вдигна и да я отнеса в съседната стая.