— Няма да ми трябва много време, за да опиша организацията на спасителните работи при авария на Луната — отвърна Пат. — Но, откровено казано, те не са предвидени за подобно положение. Когато някой кораб претърпи авария на лунната повърхност, той може да се открие много бързо от някой от спътниците — или от „Лагранж II“, над страната, обърната към Земята, или от „Лагранж I“, над обратната страна. Но се съмнявам те да са в състояние да ни помогнат на нас. Както казах, сигурно сме потънали, без да оставим никаква следа.
— Трудно ми е да повярвам. Когато някой кораб потъне на Земята, той винаги оставя нещо след себе си — мехури, маслени петна, отломки.
— Тези неща не важат за нас. Независимо на каква дълбочина сме, не мога да се сетя за нищо, което да изпратим на повърхността.
— Така че остава ни само да чакаме със скръстени ръце.
— Да — съгласи се Пат. Той погледна скалата на кислородния манометър. — Сигурни сме в едно — можем да чакаме не повече от седмица.
На петнадесет хиляди километра над Луната Том Лоусън остави настрана последната направена снимка. Беше проучил с лупа всеки квадратен милиметър от снимките; качеството им беше отлично — електронният усилвател на образа, милиони пъти по-чувствителен от човешкото око, бе показал ясно и най-малките подробности, сякаш върху слабо осветената равнина е настъпил ден. Бе забелязал дори един от малките скутери или по-точно дългата сянка, която хвърляше по осветената повърхност. Но от „Селена“ нямаше никаква следа. Морето беше така гладко и девствено, както преди хората да стъпят на Луната. И както вероятно щеше да бъде векове след като те изчезнат.
Том не обичаше да се признава за победен дори при значително по-маловажни въпроси. Беше уверен, че всеки проблем може да се разреши, ако се заемеш правилно с него и с подходяща апаратура. Това беше предизвикателство спрямо изобретателността му на учен, а обстоятелството, че става въпрос за живота на много хора, не беше от значение. Доктор Том Лоусън не се интересуваше много от хората, но той уважаваше Вселената. Сега между него и нея се водеше лична борба.
Той прецени безпристрастно и критично положението. А как би се заел с подобна задача великият Холмз? (За Том бе характерно, че един от малкото хора, от които действително се възхищаваше, никога не бе съществувал.) Бе елиминирал откритото море, така че оставаше само една възможност. Корабът трябва да е претърпял авария близо до брега или край планината, вероятно в района, познат под името (той провери на картата) Кратерното езеро. Това беше логично — много по-вероятно е аварията да е станала там, отколкото по гладката равнина, където нямаше никакви препятствия.
Отново се зае да изследва снимките, като този път съсредоточи вниманието си върху планината. Но веднага се натъкна на нова трудност. По бреговете на морето имаше десетки отделни скали и големи камъни, всеки от които можеше да бъде липсващият кораб. Още по-зле беше, че имаше много райони, които въобще не можеха да се проверят, тъй като ги закриваха планинските склонове. От спътника Морето на жаждата се виждаше по извивката на Луната и това ограничаваше добрия обзор. Например той въобще не виждаше Кратерното езеро, тъй като го закриваха планинските склонове. Този район можеше да се обследва само от скутерите на повърхността; в случая небесният наблюдателен пункт на Том Лоусън беше безполезен.
Трябваше да се свърже с обърнатата към Земята половина и да докладва за получените междувременно резултати.
— Тук Лоусън, „Лагранж II“ — започна той, когато комуникационният център му даде връзка. — Претърсих Морето на жаждата — по равнината няма нищо. Вашият кораб вероятно е заседнал по краищата.
— Благодаря — отвърна унил глас. — Напълно сигурен ли сте?
— Абсолютно. Виждам скутерите ви, а те са четири пъти по-малки от „Селена“.
— Забелязва ли се нещо по бреговете на морето?
— Има прекалено голям брой дребни детайли, за да се каже нещо определено; виждам петдесет — не, стотина предмета, които имат подобни размери. Веднага щом изгрее Слънцето, ще мога да ги разгледам по-подробно. Не забравяйте, че там сега е нощ.
— Много ви благодарим за помощта. Уведомете ни, ако откриете нещо ново.
В Клавий сити началникът на Туристическата компания изслуша доклада на Лоусън с примирение. Това решаваше въпроса — трябваше да се уведомят роднините. Беше неразумно, а и невъзможно да се пази повече тайна.