— А как ще размесваме хартиени карти? — попита някой.
— Ето един въпрос, който трябвала разреши нашата комисия по забавленията. Смята ли някой, че притежава талант?
— На времето играех на сцената — колебливо се обади Майра Шустър.
Съпругът й явно не се зарадва на това признание, но то възхити Ханстен.
— Прекрасно! Макар да е доста тясно, надявам се да успеем да поставим някоя пиеска.
Сега и мисис Шустър не се зарадва.
— Беше твърде отдавна — отвърна тя, — а и ролите ми не бяха големи.
Няколко души се подсмихнаха и дори Ханстен едва се сдържа. Трудно беше да си представи човек тази възрастна жена с нейните сто килограма като вариететна артистка преди петдесет години.
— Няма значение — продължи той, — важно е желанието. Кой ще помогне на мисис Шустър?
— Аз съм участвувал в любителски представления — обади се професор Джаяварден. — Само че повечето в пиеси на Брехт и Ибсен.
Уговорката „само че“ признаваше факта, че в подобно положение щеше да е по-подходящо нещо по-леко — като например някоя от упадъчните, но забавни комедии на осемдесетте години, наводнили ефира след премахването на цензурата върху телевизионните предавания.
Други желаещи не се обадиха, затова Ханстен настани мисис Шустър и професор Джаяварден един до друг и ги помоли да съставят програма. Изглеждаше невероятно толкова различни хора да измислят нещо полезно, но човек никога не знае какво ще се случи. Важното беше всеки да е зает с нещо — или със собствена задача, или да помага на някого.
— Засега ще се задоволим с това — заключи Ханстен. — Ако у някого се породи блестяща идея, моля да я съобщи на комисията. Междувременно ще ви предложа да се поразтъпчете и опознаете взаимно. Нека всеки съобщи професията и родния си град; много от вас сигурно ще открият общи интереси и приятели. Ще имате за какво да поговорите.
„И достатъчно време“ — прибави той мислено.
Ханстен се съвещаваше с Пат в кабината на пилота, когато към тях се присъедини доктор Макензи, австралийският физик. Видът му беше много загрижен — повече, отколкото се налагаше от положението.
— Бих искал да ви кажа нещо, комодоре — заяви той развълнувано. — Според мен това, че запасът от кислород ще изтрае седем дни, не е от значение. Съществува много по-голяма опасност.
— Каква?
— Топлината. — Австралиецът посочи с ръка навън. — Засипани сме от прах, а той е най-добрият възможен изолатор. На повърхността топлината, генерирана от машините и телата ни, се разсейва в пространството, но тук тя остава вътре. Това означава, че ще става все по-горещо, докато се опечем живи.
— Господи! — възкликна Ханстен. — Не бях помислил за това. С колко време смятате, че разполагаме?
— Дайте ми половин час и ще изчисля. Предполагам, няма да е повече от един ден.
Ханстен се почувствува напълно безпомощен. Стомахът му се сви в ужасен спазъм също като при второто му свободно падане. (При първото бе подготвен и подобно нещо не се случи. Но при второто прояви прекалена самоувереност.) Ако тези изчисления се окажеха верни, всичките им надежди щяха да рухнат. Честно казано, те и без това не бяха големи, но при условие, че имат на разположение една седмица, съществуваше макар и малка възможност нещо да се направи. Но само за един ден — въобще не можеше да става въпрос. Дори и да ги намереха за това време, нямаше да успеят да ги спасят.
— Проверете температурата в кабината — продължи Макензи. — Тя ще ни даде някои указания.
Ханстен отиде към бордното табло и погледна мозайката от циферблати и индикатори.
— Опасявам се, че сте прав — каза той. — Температурата вече се е покачила с два градуса.
— Над един градус на час. И аз така смятах.
Комодорът се обърна към Харис, който слушаше разговора им с нарастваща тревога.
— Можем ли по някакъв начин да засилим охлаждането? Какъв енергиен запас има охладителната инсталация?
Преди Харис да успее да отговори, физикът се намеси отново.
— Това няма да ни помогне — заяви той нетърпеливо. — Охладителната система само изхвърля топлината извън кабината. Но точно това сега не може да върши, тъй като сме заобиколени от прах. Ако засилим климатичната инсталация, ще влошим положението.
Настъпи мрачно мълчание, което наруши Ханстен:
— Моля ви, проверете вашите изчисления и веднага щом можете, ми кажете резултатите. И, за бога, нека това остане само между нас тримата.
Внезапно се почувствува много стар. Той почти се бе зарадвал на неочаквания команден пост; а сега изглеждаше, че ще го заема само един ден.