Трябваше да има друго обяснение, но единствената възможност изглеждаше невероятна. Едва ли можеше да се предположи, че нещо толкова голямо като „Селена“ е потънало в Морето на жаждата, без да остави следи, само защото наблизо бе имало трус. Том не можеше да се обади на Луната с доказателствата само от една снимка и да каже „търсите не там, където трябва“. Макар да си даваше вид, че чуждото мнение му е безразлично, Том се ужасяваше от възможността да го помислят за глупак. Преди да съобщи невероятната си теория, трябваше да намери още доказателства.
През телескопа морето се виждаше вече като плоска, гладка, обляна в светлина шир. Наблюдението само потвърди това, което бе установил преди изгрева — над повърхността нямаше нищо освен високи няколко сантиметра купчинки. Инфрачервеният локатор не можеше да помогне много, тъй като топлинните следи бяха заличени напълно от слънцето преди часове.
Том настрои уреда на пределна чувствителност и обследва района, където свършваше следата. Може би бе останал някакъв белег, който се вижда дори сега — някакво бледо топлинно петно, достатъчно силно, за да се открие сред топлото лунно утро. Защото Слънцето все още беше ниско над хоризонта и лъчите му не бяха достигнали убийствената си мощ, която щяха да притежават по пладне.
Не беше ли това резултат от въображението му? Том бе усилил уреда до пределните му възможности. От време на време, на граничния възможен работен предел, на Том му се струваше, че забелязва слаб топлинен блясък точно на мястото, където свършваше снощната следа.
Всичко беше ужасно неубедително — съвсем не такова доказателство, от каквото се нуждае ученият, особено когато има възможност да попадне под огъня на критиката. Ако премълчеше, никой нищо нямаше да узнае — но през целия си живот щеше да изпитва съмнения. А ако съобщеше, можеше само да предизвика напразни надежди, да се превърне в посмешище за цялата Слънчева система или да го обвинят, че си прави реклама.
Но нямаше среден път, трябваше да се вземе решение. С голямо нежелание и съзнанието, че предприема нещо безвъзвратно, Том вдигна телефонната слушалка.
— Говори Лоусън — каза той. — Свържете ме по спешност с Луната.
Глава осма
На борда на „Селена“ закуската беше питателна, но едва ли изискана. Някои от пътниците се оплакаха, смятайки, че бисквити, месен концентрат, малко мед и чаша топличка вода не представляват богата трапеза. Но комодорът беше непреклонен.
— Не знаем колко време ще прекараме така — заяви той. — И се опасявам, че ще се лишим от топло ядене. Няма как да го приготвим, а и без това в кабината е твърде горещо. Съжалявам, но няма да има повече кафе или чай. Искрено казано, на никого няма да навреди, ако намалим калориите за няколко дена.
Едва-що произнесе тези думи, и се сети за мисис Шустър. Дано да не сметнеше забележката му за лична обида. При снощното разсъбличане тя бе свалила корсета си и сега лежеше върху кресло и половина и имаше вид на добродушен хипопотам.
— На повърхността Слънцето току-що е изгряло — продължи Ханстен. — Спасителните отреди са тръгнали и е въпрос на време само кога ще ни намерят. Предлага се да направим облози по този въпрос. Мис Морли, която води дневник, ще запише обзалаганията. А сега относно дневната ни програма. Професор Джаяварден, ще ни кажете ли какво е предвидила комисията по забавленията?
Професорът беше дребен мъж, подобен на птичка, и благите му тъмни очи изглеждаха твърде големи за него. Явно беше, че се е заел сериозно със задачата да уреди забавления, защото деликатната му кафява ръка стискаше внушителен куп бележки.
— Както знаете — започна той, — моята специалност е театърът, но се опасявам, че това няма да помогне много. Щеше да е добре да прочетем някоя пиеса по роли и помислих да напиша няколко реплики; за съжаление разполагаме с твърде малко хартия за тази цел. Затова ще трябва да помислим за нещо друго.
На борда няма много материал за четене и част от наличните книги са твърде специализирани. Но имаме два романа — университетско издание на един от класическите каубойски романи „Шейн“ и новия исторически роман „Портокалът и ябълката“. Предлага се да изберем няколко четци и те да ги прочетат на глас. Има ли възражения… или по-добри предложения?
— Искаме да играем покер — обади се някакъв плътен глас от задната част на кабината.