Трудно беше да се различат познатите съзвездия сред това множество от звезди. Погледът се рееше из плетениците, които не се виждаха никога от Земята, и се губеше в блестящия лабиринт от звезди и мъглявини. Сред тази блестяща панорама имаше само един непогрешим ориентир — ослепителният маяк на Венера, която затъмняваше всички други небесни тела и възвестяваше наближаващото утро.
Изминаха няколко минути, преди пътниците да осъзнаят, че не всички чудеса са на небето. Зад летящия кораб се простираше дълга, фосфоресцираща килватерна струя, сякаш магически пръст чертаеше светлинна линия върху тъмната, прашна повърхност на Луната. „Селена“ изтегляше след себе си опашка на комета, също като кораб, който плава през тропическите води на Земята.
Но тук нямаше микроорганизми, които да осветяват мъртвото море с малките си лампички. Само безброй прашинки, бляскащи при неутрализиране на статичните изпразвания, причинени от бързия ход на „Селена“. Дори и когато се знаеше обяснението, все пак беше красиво да се гледа назад в нощта и да се наблюдава тази светеща, електрическа ивица, която се подновяваше непрестанно и непрестанно замираше надалеч, сякаш Млечният път се отразяваше върху лунната повърхност.
Блестящата следа изчезна, когато Пат включи прожектора. Покрай тях в опасна близост се плъзгаше огромна скална стена. На това място склоновете на планината се издигаха почти отвесно от заобикалящото я море от прах; тя се извисяваше до невидими висоти и само бягащото петно светлина от прожектора внезапно изваждаше скалите от мрака.
Това беше планина, пред която Хималаите, Скалистите планини и Алпите изглеждаха като новородени бебета. На Земята силите на ерозията бяха започнали да разкъсват всички планини веднага след образуването им, така че след няколко милиона години те представляваха само слабо подобие на първоначалните си форма. Но Луната не познаваше нито вятър, нито дъжд; тук нямаше нищо, което да изглажда скалите, с изключение на крайно бавното отделяне на прах при свиване на повърхностните им слоеве сред нощния мраз. Планината беше стара като света, който я бе родил.
Пат се гордееше с умението си да показва Луната и беше подготвил особено грижливо следващото си действие. Изглеждаше рисковано, но беше напълно безопасно, защото „Селена“ бе минавала стотици пъти по този курс и електронната памет на системата й за управление знаеше пътя много по-добре от всеки щурман. Пат внезапно изключи прожектора и пътниците разбраха, че докато ги е заслепявал блясъкът от едната страна, планинските склонове се бяха доближили крадливо от другата.
В почти пълен мрак „Селена“ летеше по тесен каньон и дори не поддържаше прав курс, защото от време на време правеше остри завои, за да избегне невидими препятствия. Някои от тях бяха не само невидими, но и въобще не съществуваха; Пат бе програмирал маршрута при ниска скорост и на безопасна дневна светлина така, че да се постигне максимално въздействие върху нервната система. Възклицанията от затъмнената кабина зад него доказваха, че е свършил добра работа.
Високо над главите една тясна ивица звезди беше всичко, което се виждаше от външния свят; тя се люшваше в луд бяг отдясно наляво и обратно при всяка внезапна промяна в курса на „Селена“. „Нощният бяг“, както Пат го наричаше за себе си, продължи около пет минути, но те изглеждаха много дълги. Когато отново включи прожекторите, така че корабът заплува сред огромен кръг светлина, пътниците изпуснаха въздишка на облекчение, смесена с разочарование. Това беше преживяване, което никой от тях нямаше да забрави скоро.
Сега се виждаше, че пътуват нагоре по заградена със стръмни стени долина или пролом. Каньонът се бе разширил в почти кръгъл амфитеатър с диаметър около три километра — кратер на загаснал вулкан, в който се бе образувал пролом преди милиони години, когато Луната е била още млада.
Кратерът беше много малък за лунните размер, но изключителен. Вездесъщият прах бе нахлул в него, бе пътувал век след век нагоре по долината, за да могат сега туристите от Земята да пътуват удобно сред котела, който някога е бил изпълнен с пламъците на ада. Тези пламъци бяха загаснали много преди да се появи живот на Земята и никога нямаше да се събудят отново. Но имаше и други сили, които не бяха умрели, а само изчакваха да им дойде времето.