На входа на диспечерския център се срещна с главния инженер на обърнатата към Земята страна. Това беше лош признак; явно някой смяташе, че ще е необходима спасителна операция. Двамата мъже се спогледаха загрижено, всеки обзет от същата мисъл.
— Надявам се, че няма да имате нужда от мен — каза главният инженер Лорънс. — Какво се е случило? Зная само, че е подаден авариен сигнал. За кой кораб става дума?
— Не е за космически. „Селена“ не отговаря от Морето на жаждата.
— Господи… Ако нещо се е случило с нея там, можем да отидем само със скутери. Винаги съм казвал, че трябва да имаме два кораба, преди да започнем да развеждаме туристи.
— И аз настоявах за това, но финансовият отдел наложи вето на идеята. Твърдяха, че не можем да имаме втори кораб, преди „Селена“ да докаже, че ще дава печалба.
— Дано вместо печалба не ни донесе заглавия във вестниците — рече Лорънс мрачно. — Знаете какво мисля за развеждането на туристи по Луната.
Дейвис знаеше отлично; двамата отдавна спореха по този въпрос. За първи път той се замисли дали главният инженер не е прав до известна степен.
Както винаги в диспечерския център беше тихо. Върху голямата стенна карта непрекъснато святкаха зелени и жълти светлинки, но техните данни бяха маловажни при наличието на единствената блестяща червена светлина. Пред пултовете „въздух“, „енергия“ и „радиация“ дежурните седяха като ангели-хранители, които бдят над сигурността на една четвърт от Луната.
— Нищо ново — докладва дежурният по транспорта. — Все още нямаме никакви данни. Знаем само, че се намират някъде сред морето.
Той очерта кръг върху едромащабната карта.
— Освен ако са се отклонили невероятно от курса, трябва да бъдат някъде в този район. При проверката в 19,00 часа бяха на един километър от определения маршрут. В 20,00 часа сигналът не се появи, така че каквото се е случило, е станало през тези шестдесет минути.
— Колко може да измине „Селена“ за един час? — попита някой.
— При максимална скорост — сто и двадесет километра — отвърна Дейвис. — Но обикновено корабът пътува със скорост значително под сто километра. При екскурзия не се бърза.
Той се вгледа в картата, сякаш се опитваше да извлече от нея отговор само със съсредоточения си поглед.
— Ако са сред морето, бързо ще ги открием. Изпратихте ли скутери?
— Не, сър, чаках разрешение.
Дейвис погледна главния инженер, който беше най-старши на тази страна на Луната, с изключение на главния администратор Олсен. Лорънс бавно кимна.
— Изпратете ги — нареди той. — Но не очаквайте веднага резултат. Ще отнеме доста време да се претърсят няколко хиляди квадратни километра — особено през нощта. Кажете им да търсят по маршрута, като тръгнат от последната точка на обаждане, по един скутер от всяка страна, така че да обхванат най-широката възможна ивица.
Когато заповедта бе предадена, Дейвис попита тревожно:
— Какво мислите, че се е случило?
— Има само няколко възможности. Трябва да е станало внезапно, защото няма съобщение от тях. Това обикновено означава експлозия.
Дейвис пребледня; винаги съществуваше опасност от саботаж и човек не можеше да се предпази от нея. Поради своята уязвимост космическите превозни средства, подобно на самолетите преди тях, представляваха неудържимо изкушение за известен тип престъпници. Дейвис си спомни за пътуващия към Венера кораб „Арго“, разрушен, с двеста мъже, жени и деца на борда, защото някакъв маниак имал зъб на един от пътниците, който едва го познавал.
— Има възможност и от сблъскване — продължи главният инженер. — „Селена“ може да се е натъкнала на препятствие.
— Харис е изключително внимателен пилот — заяви Дейвис. — Десетки пъти е минавал по този маршрут.
— Всеки може да сбърка; трудно се преценява разстоянието, когато пътуваш на светлина от Земята.
Дейвис почти не го чу, мислеше за всички мерки, които трябваше да вземе, ако се случеше най-лошото. Най-добре е първо да накара юридическия отдел да провери формулярите за застраховка. Ако роднините заведат дело срещу Туристическата компания с иск за няколко милиона долара, цялата му рекламна кампания за следващата година ще се провали, дори и да спечели делото.