— Логично ли е да се мисли — спореше Шустър, — че ако хиляди учени знаят нещо, нито един от тях няма да издаде тайната? Не може да се запази в тайна толкова значително явление! Все едно да се опитваш да скриеш паметника на Вашингтон!
— Разбира се, опити да се разкрие истината е имало — отвърна Редли. — Но доказателствата по тайнствени начини са бивали унищожавани, а дори и хората, които са желаели да разкрият истината. Те са безжалостни, когато е необходимо.
— Но вие казахте, че „те“ са влизали в контакт с човешки същества. Не е ли това противоречие?
— Съвсем не. Разбирате ли, силите на доброто и злото се борят във вселената, както и на Земята. Някои от съществата в летящите чинии искат да ни помогнат, а други да ни експлоатират. Двете групи се борят в продължение на хиляди години. Понякога конфликтът засяга и Земята. Така е загинала Атлантида.
Ханстен не успя да сдържи усмивката си. Атлантида рано или късно се появяваше на сцената. А ако не беше Атлантида, тогава ставаше въпрос за Лемилиа или за Мю. Тези названия въздействуваха върху въображението на неуравновесените, склонни към мистика съзнания.
Доколкото Ханстен правилно си спомняше, въпросът бе изследван подробно от психолозите през седемдесетте години на миналия век. Те стигнали до заключението, че някъде към средата на двадесетия век значителен процент от населението на Земята е било убедено, че светът ще загине в скоро време и че единствената надежда е в намеса от космоса. Загубили вяра в себе си, хората търсели спасение от небето.
Почти десет години религията на летящите чинии е владяла съзнанието на умопомрачената част от човечеството. После отмряла внезапно, подобно на изчерпала силите си епидемия. Психолозите решили, че два фактора са допринесли за това — първо, обзелата всички досада и, второ, международната геофизична година, която възвестила навлизането на човека в космоса.
През осемнадесетте месеца на международната геофизична година небето е било наблюдавано и изследвано от повече уреди и опитни наблюдатели, отколкото през цялата предишна история на човечеството. Ако над атмосферата е имало небесни посетители, обединените научни усилия са щели да ги открият. Но нищо подобно не било установено и когато първите кораби с хора на борда започнали да напускат Земята, липсата на летящи чинии станала очевидна.
За повечето хора това решило въпроса. Хилядите неидентифицирани летящи тела, виждани в течение на векове, очевидно имали естествен произход и с напредъка на метеорологията и астрономията се появили и не малко приемливи обяснения. Когато настъпило утрото на космическата ера и възстановило увереността на човека в собственото му предопределение, светът загубил интерес към летящите чинии.
Рядко обаче някоя религия отмира напълно и малка група вярващи продължила да поддържа култа с фантастични „открития“, съобщения за срещи с извънземни същества и твърдения за телепатични контакти. Дори когато, както често се случвало, разобличавали поредните пророци, че са фалшифицирали доказателствата, фанатиците не се разколебавали. Те се нуждаели от своите богове в небето и не искали да се лишат от тях.
— Все още не сте ни обяснили — продължаваше да говори мистър Шустър — защо съществата от летящите чинии ви преследват. С какво сте предизвикали гнева им?
— Добрах се много близо до някои от тайните им и те се възползуваха от този случай, за да ме унищожат.
— Струва ми се, че можеха да намерят и по-прост начин.
— Глупаво е да се мисли, че нашите ограничени съзнания са в състояние да разберат техния начин на мислене. Тази катастрофа ще изглежда като обикновена авария и никой няма да подозре, че е причинена съзнателно.
— Добър повод. Тъй като вече няма никакво значение, бихте ли ни разказали каква тайна сте искали да разкриете? Уверен съм, че всички горим от нетърпение да узнаем.
Ханстен погледна Ървин Шустър. Юристът му се бе сторил сериозен, лишен от чувство за хумор човек и иронията някак не му подхождаше.
— С удоволствие ще ви разкажа — поде Редли. — Всъщност всичко започва още през 1953 година, когато един американски астроном на име О’Нийл забелязал нещо изключително тук на Луната. Той открил малък мост по източния бряг на Морето на кризите. Другите астрономи, разбира се, му се присмивали, но някои не толкова предубедени потвърдили съществуването на моста. След няколко години обаче той изчезнал. Явно нашият интерес разтревожил съществата от летящите чинии и те са го демонтирали.
„Това «явно» — помисли Ханстен — е отличен пример за логиката на вярващите в летящите чинии, смел скок, който обърква нормалния разум и го изоставя на няколко крачки назад.“