Не бе чувал за моста на О’Нийл, но в аналите на астрономията имаше десетки случаи на погрешни наблюдения. Каналите на Марс бяха класически пример. Добросъвестни наблюдатели съобщаваха за тях в продължение на години, но те просто не съществуваха, поне във формата на изящната паяжина, която рисуваха Лоуъл и някои други. Дали Редли не мислеше, че за времето между наблюденията на Лоуъл и получаването на първите ясни снимки от Марс някой е запълнил каналите? Според Ханстен той беше напълно способен на подобно нещо.
Най-вероятно мостът на О’Нийл е представлявал игра на светлината или непрекъснато изменящите се сенки на Луната. Но такова просто обяснение, разбира се, не задоволяваше Редли. Всъщност какво търсеше този човек на две хиляди километра от Морето на кризите?
Друг се бе сетил за това и бе задал същия въпрос. Както винаги Редли имаше готов отговор.
— Надявах се — отвърна той — да отвлека подозренията им, като се направя на обикновен турист. Доказателствата, които търся, се намират в западното полукълбо, затова аз се отправих на изток. Възнамерявах да се добера до Морето на кризите, като пресека обратната страна. Там също има няколко места, които искам да разгледам. Но те се оказаха по-хитри от мен. Трябваше да предположа, че някой от агентите им ще ме познае — те могат да се превръщат в хора. Вероятно са по следите ми, откакто съм кацнал на Луната.
— Иска ми се да зная — заяви мисис Шустър, която сякаш гледаше на мистър Редли все по-сериозно — какво смятат да правят сега с нас.
— Едва ли ще мога да ви обясня, госпожо — отговори Редли. — Както знаем, те имат дълбоки пещери във вътрешността на Луната и е почти сигурно, че ни откарват в тях. Щом видяха, че спасителите ни наближават, те отново се намесиха. Опасявам се, че вече сме потънали твърде на дълбоко, за да достигне някой до нас.
„Хайде стига с тези глупости — каза си Пат. — Посмяхме се, но този луд започва да потиска хората. Как обаче да го накараме да млъкне?“
Както във всички гранични области на човешките общества и на Луната случаите на лудост бяха редки. Пат не знаеше как да се справи, особено с подобна странно убедителна разновидност на умопомрачение. На моменти дори се замисляше дали няма нещо вярно в заблудата на Редли. При други обстоятелства естественият му здрав скептицизъм би го предпазил, но след прекараните дни на напрежение и тревоги сякаш критичните му способности бяха намалени. Искаше му се да намери подходящ начин да разсее несъмненото обаяние на този приказлив маниак.
С известна неловкост си помисли за бързия удар който така ефикасно бе приспал Ханс Балдур. Без да иска — поне съзнателно — отправи поглед към Хардинг. Обезпокои се, когато Хардинг веднага реагира — кимна едва забележимо и се изправи.
„Не! — каза си Пат. — Нямах това пред вид оставете на спокойствие нещастния побъркан. Що за човек сте всъщност вие?“
Но после се поуспокои. Хардинг не направи опит да се приближи до Редли — на четири реда от неговото място. Просто си стоеше там и гледаше новозеландеца с неразгадаемо изражение. Приличаше дори на съжаление, но при слабата светлина Пат не беше сигурен.
— Време е и аз да се намеся — каза Хардинг — Напълно вярно е поне едно от нещата, които ни разправя нашият приятел. Преследват го, но не съществата от летящите чинни, а аз. Уилфрид Джордж Редли, поздравявам ви, изпълнението ви прави чест на любител като вас. Преследването продължи доста — от Крайстчърч до Астроград, Клавий, Тайхо, Птоломей, Платон, Порт Рорис и дотук, където свършва пътят, както ми се струва във всяко отношение.
Редли ни най-малко не се смути. Просто кимна снизходително с глава, сякаш признаваше съществуването на Хардинг, но не желаеше да завързва познанство с него.
— Както вероятно сте отгатнали — продължи Хардинг, — аз съм детектив. Главната ми специалност са мошениците. Интересна работа, макар рядко да имам възможността да говоря за нея. Благодарен съм на сегашния случай. От професионална гледна точка особените убеждения на мистър Редли не ме интересуват, независимо дали са верни, или не, те не се отразяват върху факта, че той е много способен счетоводител и печели добра заплата в Нова Зеландия. Макар и не толкова добра, че с нея да заплати едномесечен престой на Луната. Но това не е представлявало проблем за него, защото мистър Редли е старши счетоводител в клона на „Юнивърсъл травъл кардз инкорпорейтид“ в Крайстчърч. Предполага се, че тази система е напълно сигурна и проверена, но той някак е успял да си издаде карта категория „К“, която важи за неограничени пътувания из цялата Слънчева система, за заплащане по хотели и ресторанти и за осребряване при поискване на чекове до петстотин долара. Малко от тези карти са в обръщение и се пазят, сякаш са от плутоний. Разбира се, някои хора и преди са опитвали да осъществяват подобна измама. Клиентите постоянно губят картите си и предприемчиви личности си прекарват добре няколко дни с тях, преди да ги заловят. Но само няколко дни. Централната счетоводна система на фирмата е много ефикасна, налага се да бъде. Има няколко предпазни мерки срещу неразрешено използуване на картите и досега са успели да се възползуват от тях най-много за една седмица.