— Девет дни — неочаквано се намеси Редли.
— Извинете, вие по-добре знаете. Добре, девет дни. Но Редли пътува почти три седмици, преди да го открием. Той си взел отпуската и съобщил в службата, че ще я прекара на Северния остров. Вместо това отишъл в Астроград, а после на Луната, създавайки прецедент в историята. Защото той е първият човек — и, надяваме се, последният, — напуснал Земята на кредит. Все още не знаем как точно е постъпил. Как се е справил с проверяващите автомати? Дали е имал съучастник в отдела за програмиране? Има и много други подобни въпроси, които представляват изключителен интерес за компанията. Надявам се, Редли, че ще задоволите любопитството ми. Струва ми се, това е най-малкото, което можете да направите при сегашните обстоятелства. Но ние знаем защо сте постъпили така, защо сте захвърлили добрата си работа и сте се впуснали в пътешествие, което неминуемо ще ви отведе в затвора. Разбира се, отгатнахме причината веднага щом открихме, че се намирате на Луната. В компанията са знаели за вашето увлечение, но то не се е отразявало върху работата ви. Ръководството е поело риска и това им струва доста скъпо.
— Съжалявам — заяви с достойнство Редли. — Фирмата винаги се е отнасяла добре с мен и постъпката ми е позорна. Но тя е в интерес на справедлива кауза и ако можех да открия доказателствата…
В този миг всички с изключение на инспектор Хардинг престанаха да се интересуват от Редли и неговите летящи чинии. Най-после се разнесе звукът, който очакваха с напрежение.
Сондата на Лорънс дращеше по покрива.
Глава двадесет и осма
„Струва ми се, че съм тук от половин век — помисли Спенсър, — а Слънцето все още е ниско над западния хоризонт, където изгрява в този призрачен свят, и все още остават три дни до пладне. Колко ли време ще стърча в тая планина, ще слушам преувеличените истории на капитан Ансън за случки в космоса и ще наблюдавам платформата с двете иглута?“
Никой не можеше да отговори на този въпрос. Когато кесонът започна да потъва, изглеждаше, че след двадесет и четири часа всичко ще приключи. Но сега се бяха върнали към отправната точка — и което беше най-лошо, нищо интересно не можеше да се заснеме. Всичко, което предстоеше да се случи, щеше да е скрито дълбоко под повърхността на морето или да става зад стените на иглутата. Лорънс упорито не разрешаваше да се постави камера върху платформата и Спенсър едва ли можеше да го упрекне. Веднъж на главния инженер не му провървя и изпадна в неудобно положение, докато говореше пред телевизията, затова не желаеше да рискува повторно.
Но не можеше да става и въпрос „Аурига“ да напусне мястото, до което бе стигнала след толкова разноски. Ако всичко протечеше благополучно, предстоеше една драматична сцена. А ако изходът бъдеше неблагополучен, сцената щеше да бъде трагична. Рано или късно скутерите щяха да се отправят обратно към Порт Рорис — със или без хората, които бяха дошли да спасяват. Спенсър не възнамеряваше да пропусне отпътуването на този керван, независимо дали щеше да стане в светлината на изгряващото или залязващото Слънце или при по-слабия блясък на неподвижната Земя.
Веднага щом отново откри мястото на „Селена“, Лорънс пусна сондажния агрегат. Върху екрана на монитора Спенсър видя тънката тръба на въздухопровода за втори път да се забива в праха. Замисли се защо ли Лорънс си прави този труд, когато дори не е сигурен дали на кораба някой е все още жив. И как ще провери това, след като радиовръзката е прекъсната?
Този въпрос си задаваха милиони зрители, докато наблюдаваха как тръбата потъва в праха, и вероятно много от тях намираха правилния отговор. Но колкото и странно да беше, на борда на „Селена“ никой не се досети за него, нито дори комодорът.
Когато чуха силния удар по покрива, те веднага разбраха, че този път не е стоманеният прът, който внимателно изследва морето. А когато след минута се разнесе ясното бръмчене на сондата, която дълбаеше обшивката от стъклено влакно, те се почувствуваха като осъдени на смърт, чиято присъда е била отменена в последния миг.