Под краката му, само на няколко сантиметра, се намираше покривът на кораба, наклонен под ъгъл от тридесет градуса. Проблемът сега беше да се съедини хоризонталният край на шахтата с наклонения покрив на кораба, и то така плътно, че през съединението да не прониква прах.
Не виждаше никакви пропуски в плана и не очакваше нищо непредвидено, защото го бяха изработили най-добрите инженерни умове на Земята и Луната. Предвидена бе дори възможността „Селена“ отново да се измести с няколко сантиметра, докато той работи. Но теорията е едно, а той знаеше, че практиката е съвсем друго.
В кръг по металния диск, върху който седеше Лорънс, бяха разположени шест големи винта и той започна да ги върти един по един, подобно на настройващ инструмента си барабанчик. Към долната страна на диска беше прикрепена нагъната като хармоника къса тръба, почти толкова широка, колкото и кесонът. Тя представляваше подвижно съединение, достатъчно широко, за да се промъкне през него човек, и докато Лорънс въртеше болтовете, започна бавно да се разтваря.
Едната страна на нагънатата тръба трябваше да се разтегне около четиридесет сантиметра, за да достигне наклонения покрив. Другата нямаше защо да се придвижва. Лорънс се безпокоеше най-вече да не би съпротивлението на праха да възпре разтягането на тръбата, но болтовете с лекота преодоляваха налягането.
Вече никой от болтовете не можеше да се натегне повече. Долната страна на съединението вероятно бе легнала върху покрива на „Селена“ и той се надяваше, че е уплътнена добре от гумения пръстен по ръба й. Много скоро щеше да узнае дали уплътнението е добро.
Лорънс погледна нагоре към шахтата, несъзнателно провери пътя си за отстъпление. Не виждаше нищо над блясъка на прожектора, който висеше на два метра от главата му, но видът на въжената стълба, продължаваща над него, му подействува успокоително.
— Спуснах съединението — извика той на невидимите си колеги. — Струва ми се, че е прилепено плътно към покрива. Сега ще отворя клапана.
Най-малката грешка и шахтата щеше да се изпълни с прах и вероятно нямаше да могат да я използуват повторно. Бавно и внимателно Лорънс отвори капака, който бе позволявал прахът да минава през буталото, докато се спускаше. Не последва внезапно нахлуване. Нагънатата тръба под краката му задържаше напора на морето.
Лорънс протегна ръка през капака и пръстите му напипаха покрива на „Селена“, все още невидим под слоя прах, но вече само на една ръка разстояние. Малко постижения през живота му го бяха изпълвали с такова чувство на удовлетворение. Работата все още не бе завършена, но той се бе добрал до кораба! За миг остана клекнал в малкия кладенец, чувствувайки се като някой древен златотърсач, когато на светлината на лампата му е блеснало първото късче злато.
Удари три пъти по покрива. Веднага отговориха на сигнала му. Нямаше смисъл да започва разговор по морзовата азбука, защото, ако желаеше, можеше да говори направо по микрофона, но знаеше какъв психологически ефект ще окаже почукването. Ще докаже на хората в „Селена“, че спасението им се намира само на няколко сантиметра.
Но трябваше да се преодолеят още няколко значителни препятствия, а първото беше капакът на люка, върху който беше клекнал — повърхността на буталото. Капакът бе изпълнил задачата си да задържа праха, докато изпразваха кесона, но за да се отвори път към „Селена“, той трябваше да се махне, и то без да се повреди подвижното съединение, за което бе помогнал да се постави.
За тази цел кръглата повърхност на буталото беше конструирана така, че да се вдига като капак на тенджера, след като се отвинтят осем големи болта. Лорънс се справи с тях само за няколко минути и завърза с въже освободения метален диск. После викна: „Вдигай!“
На по-пълен човек щеше да се наложи да се изкачи по стълбата, докато вдигат диска, но Лорънс успя да се притисне в стената и промъкна покрай себе си кръглия капак. Когато капакът изчезна нагоре, той си помисли, че се прощава с последното защитно съоръжение. Ако съединението изпуснеше и прахът започнеше да навлиза, нямаше с какво да затвори плътно шахтата.
— Кофа! — извика той.
Кофата вече се спускаше надолу.
„Преди четиридесет години — помисли Лорънс — играех на един калифорнийски плаж с кофа и лопатка, правех пясъчни замъци. Сега съм на Луната — главен инженер на обърнатата към Земята страна, — копая напрегнато, а цялото човечество надзърта през рамото ми.“