Когато вдигнаха първата кофа, той бе разкрил значителна площ от покрива на „Селена“. Вътре в съединението не бе останал много прах и с още две кофи щеше да го изгребе.
Пред него проблясваше алуминизираната тъкан на отражаващото покритие, което отдавна се бе смачкало от натиска. Лорънс го изряза без затруднения — беше толкова тънко, че можеше да го разкъса с голи ръце — и се показа нагънатият слой от стъклени влакна на външния корпус. Лесно можеше да го прореже с малка ръчна бормашина, но щеше да се окаже фатално.
Защото целостта на двойния корпус на „Селена“ бе нарушена; при повредата на покрива прахът вероятно бе нахлул в пространството между двете му стени. Сигурно чакаше там под налягане, за да бликне при първия разрез. Преди да се влезе в „Селена“, този тънък, но смъртоносен слой прах трябваше да се укрепи.
Лорънс почука рязко по покрива. Както бе очаквал, звукът се приглуши от праха. Но не се бе надявал в отговор да се разнесе тревожно, нервно чукане.
Веднага разбра, че сигналът от вътрешността на кораба не е успокояващото „Всичко е наред“. Дори преди хората над него да му бяха предали новината, Лорънс отгатна, че Морето на жаждата правеше последен опит да задържи плячката си.
Понеже беше електронен инженер, имаше чувствителен нос и седеше в дъното на кабината, и именно Карл Йохансон откри надигащото се бедствие. Остана неподвижен няколко секунди, само ноздрите му потръпваха, после каза „извинете“ на седналия в креслото до пътеката спътник и спокойно се отправи към тоалетната. Не желаеше да предизвиква тревога, ако не е необходимо, особено когато спасението изглеждаше толкова близко. Но през дългогодишната си професионална практика от по-чести, отколкото желаеше да си спомня случаи се бе научил никога да не подминава без внимание миризмата на горяща изолация.
Престоя в тоалетната не повече от петнадесет секунди. Излезе бързо, но без да предизвиква паника, и се запъти направо към Пат, който говореше с комодор Ханстен и безцеремонно прекъсна разговора им.
— Капитане — каза той с тих, напрегнат глас, — на борда има пожар. Отидете да проверите в тоалетната. Не съм казал на никого.
Пат изчезна мигновено и комодорът го последва. В космоса, както и в морето, никой не се бавеше да разпитва, когато чуеше думата „пожар“. А Йохансон не беше човек, който ще предизвика неоснователна тревога. Също като Пат той работеше в Техническия отдел на Лунното управление и комодорът го бе избрал за един от членовете на „наказателния отряд“.
Тоалетната не се отличаваше от тоалетните на другите малки сухопътни, морски или космически превозни средства. Човек стигаше до всичко в нея, без да помръдне от мястото си. Но преградата над умивалника вече не можеше да се докосва. По стъклената врата се бяха надигнали шупли от горещината и тя продължаваше да се огъва и издува пред очите на ужасените зрители.
— Господи! — възкликна комодорът. — След минута огънят ще я пробие. Какво ли е причинило пожара?
Но Пат вече го нямаше. Той се върна след няколко секунди, като носеше в ръце двата малки пожарогасителя от кабината.
— Комодоре — рече той, — отидете да докладвате на платформата. Кажете им, че може би разполагаме само с няколко минути. Аз ще остана в случай, че огънят пробие.
Ханстен изпълни нареждането. След миг Пат чу гласът му да предава съобщението по микрофона и последвалата бъркотия, която настана сред пътниците. Почти веднага вратата се отвори и към него се присъедини Макензи.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита ученият.
— Струва ми се, че не — отвърна Пат, като държеше готов пожарогасителя.
Бе изпаднал в странно вцепенение, сякаш всичко това не ставаше в действителност, а бе някакъв сън, от който скоро щеше да се събуди. Вероятно вече не беше в състояние да изпитва страх. Бе преодолял една след друга няколко кризи и все още издържаше, но вече не можеше да се вълнува.
— Каква е причината? — попита Макензи като ехо от въпроса на комодора, останал без отговор, и веднага зададе следващия: — Какво има зад тази преграда?
— Главният ни източник на енергия. Двадесет мощни елемента.
— Колко енергия има в тях?
— Тръгнахме с пет хиляди киловатчаса. Вероятно все още е останала половината.
— В това е отговорът. Някъде има късо съединение. Вероятно гори, откакто се скъса кабелът на тавана.
Обяснението беше правдоподобно дори и само затова, че на „Селена“ нямаше друг източник на енергия. Корабът беше изработен от огнеупорни материали и на него не би могъл да избухне обикновен пожар. В захранващите елементи обаче имаше достатъчно електрическа енергия, за да го задвижва с пълна скорост в продължение на часове, и ако тя се превърнеше в топлина, резултатите щяха да са катастрофални.