Това беше невъзможно. Подобно претоварване би трябвало веднага да разедини прекъсвачите… освен ако по някаква причина са излезли от строя. След бърза проверка във въздушния шлюз Макензи съобщи, че те са изправни.
— Всички прекъсвачи са изключили — каза той. — Във веригите няма ток. Нищо не разбирам.
Дори в този опасен миг Пат не се сдържа и се усмихна. Макензи беше учен до мозъка на костите — дори пред лицето на смъртта настояваше да узнае причините. Ако го горяха на клада — а може би го очакваше подобна съдба, — той би попитал палачите: „Какви дърва използувате?“
Двукрилата врата се разтвори навътре и Ханстен влезе да им съобщи разговора си.
— Лорънс казва, че ще пробие след десет минути — рече той. — Преградата ще издържи ли дотогава?
— Бог знае — отвърна Пат. — Може и да издържи още час, а може да рухне и след пет секунди. Зависи с каква скорост се разпространява пожарът.
— Няма ли автоматични пожарогасители в това отделение?
— Не са необходими, тази преграда е въздухопроницаема и от другата й страна има вакуум. А той е най-добрият пожарогасител.
— Именно! — възкликна Макензи. — Не разбирате ли? Цялото отделение е засипано. Когато покривът се пропука, прахът е започнал да нахлува. Той прави късо съединение в електрическите вериги.
Без повече обяснения Пат разбра, че Макензи е прав. Вече всички отделения, които обикновено бяха открити за вакуума, сигурно бяха натъпкани с прах. Той бе навлязъл през повредения покрив, протекъл бе през празното пространство между двойните стени на корпуса и се бе натрупал около откритите шини в енергийния агрегат. И бе започнала същинска пиротехника — в праха имаше достатъчно метеоритно желязо, за да го превърне в добър проводник. Там летяха искри и ставаха къси съединения, горяха хиляди електрически клади.
— Дали ще помогне, ако поливаме преградата с вода — подхвърли комодорът, — или тя ще се пропука?
— Струва ми се, че трябва да опитаме — отвърна Макензи, — но много внимателно, с малко вода.
Той напълни една пластмасова чаша — водата беше вече топла — и въпросително изгледа другите. Тъй като нямаше възражения, започна да пръска по няколко капки върху бавно надигащите се шупли по повърхността.
Пропукванията и пръсванията, които се получиха в резултат, бяха толкова ужасяващи, че той веднага спря. Рискът беше твърде голям. Ако преградата беше метална, предложението щеше да е добро, но пластмасата имаше лоша проводимост и щеше да се спука от термичните натоварвания.
— Тук нищо не можем да направим — каза комодорът. — Дори пожарогасителите няма да помогнат много. Най-добре е да излезем и да блокираме това помещение. Вратата ще спре огъня и ще ни даде малко допълнително време.
Пат се поколеба. Горещината беше почти нетърпима, но му се стори, че ако отстъпи, ще прояви страх. Предложението на Ханстен беше напълно разумно. Ако остане, докато огънят пробие преградата, сигурно газовете веднага ще го задушат.
— Добре… да излезем — съгласи се той. — И да направим някаква барикада зад вратата.
Но не вярваше, че ще имат достатъчно време. Вече чуваше напълно ясно зловещия трясък на преградата, която сдържаше огнения ад.
Глава тридесета
Новината, че „Селена“ гори, не се отрази върху действията на Лорънс. Не можеше да се движи по-бързо, а ако се опиташе, имаше вероятност да сгреши точно когато наближаваше най-отговорният миг на цялата операция. Оставаше му да продължава работата и да се надява, че ще изпревари пламъците.
Уредът, който спускаха в шахтата, приличаше на огромна гресьорка или на гигантски шприц, с който слагат крема върху сватбените торти. Но в него нямаше нито грес, нито крем, а органично силициево съединение под голямо налягане. Засега то беше в течно състояние, но скоро нямаше да е течност.
Първата задача на Лорънс се състоеше в това да вкара течността между двете стени на корпуса, без да допусне оттам да нахлуе прах. Като използуваше малък пневматичен пистолет, той заби седем кухи болта във външната обвивка на „Селена“ — един в центъра на разчистения кръг, другите шест наоколо му, еднакво раздалечени един от друг.
Свърза шприца с централния болт и натисна спусъка. Раздаде се слабо съскане, когато течността се устреми през кухия болт и от налягането се отвори малкия клапан в предната му част. Лорънс работеше много бързо, преминаваше от болт на болт и вкарваше еднакво количество течност през всеки от тях. Веществото сигурно се бе разляло равномерно между двете стени на корпуса в нещо като еднометрова палачинка. По-скоро като суфле, защото е започнало да се разпенва веднага щом е излязло от шприца.