Чу се напрегнатият, писклив глас на Бигман:
— Слушай, приятелче, разговаряш с член на Съвета. Даваш ли си сметка какво ще ти се случи, ако правите номера на Научния съвет?
Съмърс внезапно го погледна, постави юмруци на хълбоците си и се затресе от смях.
— Хей, мъже, това нещо говори. Тъкмо се чудех какво е. Изглежда Лъки Ченгето е довел за свой защитник невръстното си братче.
Бигман прибледня като мъртвец, но под прикритието на избухналия смях Лъки се наведе към него и процеди през зъби:
— Твоята работа е да се грижиш за В-жабата, Бигман. Аз ще се погрижа за Съмърс. И, Велика Галактико, престани да излъчваш гняв! Нищо друго не мога да доловя от В-жабата.
Бигман с мъка преглътна два-три пъти.
— А сега, Съветник Ченге, можеш ли да се движиш с аграв?
— Току-що правих това, мистър Съмърс.
— Нищо, ще трябва да те изпитаме, за да сме сигурни. Не можем да си позволим сред нас да има човек, който да не е научил всички тънкости на аграв. Липсата на гравитация е твърде опасна работа. Така ли е, мъже?
— Така е! — отново изреваха те.
— Това е Арманд, нашият най-добър учител — каза Съмърс и сложи ръка на рамото на огромния мъжага. — Като изкараш курса при него, ще знаеш изцяло да си служиш с аграв. Ще го узнаеш и ако не му се пречкаш. А сега ти предлагам да влезеш в аграв-коридора. Арманд ще те последва.
— Ами ако реша да не отида? — попита Лъки.
— Тогава ние ще те хвърлим в коридора, а Арманд ще дойде след теб.
— Изглежда, няма да се поколебаете — кимна Лъки. — Има ли някакви правила в този урок, който ще ми бъде предаден?
Избухна луд смях, но Съмърс вдигна ръце.
— Просто не се пречкай на Арманд, Съветнико. Това е единственото правило, което трябва да помниш. Ние ще бъдем на края на коридора и ще ви наблюдаваме. Ако се опиташ да изпълзиш извън аграв преди да е завършил урокът, ще те хвърлим обратно в него. На всяко равнище ще бъдете наблюдавани от мъже, готови да сторят същото.
— Марсиански пясъци! — извика Бигман. — Вашият човек е с петдесет фунта5 по-тежък от Лъки и е експерт по аграв!
— Ами! — привидно изненадан се обърна към него Съмърс. — Изобщо не помислих за това. Колко жалко! — Думите му бяха последвани от смях в тълпата. — Тръгвай, Стар. Влизай в коридора, Арманд. Завлечи го вътре, ако е необходимо.
— Няма да е необходимо — отвърна Лъки. Той се обърна и влезе в откритото пространство на широкия аграв-коридор. Когато стъпалата му увиснаха във въздуха, пръстите им докоснаха леко стената и му придадоха бавно въртеливо движение, което Лъки спря с повторно докосване до стената. Увисна във въздуха с лице към хората.
При тази негова маневра сред тълпата се разнесе одобрително мърморене, а Арманд кимна и за пръв път се чу басовият му глас:
— Хей, мистър, това не беше лошо!
Съмърс внезапно се намръщи и рязко удари Арманд по гърба.
— Не говори с него, идиот такъв, а иди и му дай добър урок!
Арманд бавно се придвижи напред.
— Хей, Ред, дай да не обръщаме чак такова внимание на тази работа! — каза той.
Лицето на Съмърс се изкриви от ярост.
— Отивай там и прави каквото ти казвам! Обясних ти кой е. Ако не се отървем от него, ще изпратят още — думите му прозвучаха като дрезгав шепот, който едва се чуваше.
Арманд стъпи в аграв-коридора и застана лице срещу лице с Лъки.
Лъки Стар чакаше и съзнанието му сякаш се беше изпразнило от съдържание. Беше се съсредоточил върху слабите емоционални импулси, достигащи до него от В-жабата. Част от тях можеше да разпознае без труд — както естеството им, така и техния собственик. Тези на Ред Съмърс бяха лесни за откриване — страх и омраза, примесени с оттенък на силно желание за победа. От Арманд се излъчваше леко напрежение. Произволно се явяваха остри върхове на вълнение от един или друг мъж и понякога на Лъки се отдаваше да разпознае източниците, понеже викът съвпадаше с изблик на щастие или заплаха. Разбира се, всички импулси трябваше да бъдат отделяни от непрекъснато процеждащия се гняв на Бигман.
Сега Лъки се взираше в малките очи на Арманд и усещаше как другият се поклаща с отклонение от няколко инча нагоре-надолу. Пръстите на Арманд опипваха пулта на гърдите му.
Лъки веднага застана нащрек. Арманд местеше копчетата и променяше посоката на гравитацията. Нима очакваше, че по този начин ще обърка Лъки? Лъки ясно усети, че въпреки целия си космически опит, нямаше опит с типа безтегловност, предизвиквана от аграв, защото тя не беше абсолютна, както в космоса, а можеше да се променя по желание.
Внезапно Арманд пропадна, сякаш бе потънал в отворен люк, само че нагоре!