Бигман чакаше, хванал в дясната си ръка игления пистолет, а под лявата мишница стиснал контейнера с В-жабата. Той гореше от желание да нареди на Съмърс да повика двамата обратно, но не се осмеляваше, за да не разгневи Лъки. Достатъчно добре го познаваше, за да знае, че не е допустимо борбата да прекъсне поради отказ от страна на Лъки.
Една фигура префуча в зрителното им поле, а след това още една. Чу се трясък като от удряне на нечие тяло в стена. После втори и трети. Сред това настъпи тишина.
Една фигура се връщаше плавно и теглеше втора, която бе хванала здраво за глезена.
Лицето господар на положението напусна с лека стъпка коридора, а този, който го следваше, падна като чувал с картофи.
Бигман нададе радостен вик. Първият беше Лъки. Бузата му бе ожулена, понакуцваше, но Арманд пък беше в безсъзнание.
С известни усилия успяха да свестят Арманд На главата му имаше цицина колкото малък грейпфрут, а едното му око бе подуто и затворено. Долната му устна кървеше, но той успя да се усмихне и каза:
— Ей богу, този хлапак си го бива. — После се изправи и притисна Лъки в мечешка прегръдка. — След като се окопити, все едно че имах насреща си десет души! Наш човек е!
Съвсем неочаквано хората нададоха одобрителни викове. В-жабата пък излъчи облекчение, което тутакси бе погълнато от последвалото въодушевление.
— Съветникът е наш човек — усмихна се широко Арманд и избърса кръвта от устните си с опакото на ръката. — Всеки, който продължава да не го харесва, ще трябва да се бие и с мен. Къде е Ред?
Ред беше изчезнал заедно с уреда, който бе пуснал на пода по заповед на Бигман.
— Вижте какво, мистър Стар — започна Арманд, — Трябва да ви кажа, че тази идея беше на Ред. Той каза, че трябва да се отървем от вас, иначе ще ни създадете неприятности.
Лъки вдигна ръка.
— Станала е грешка — каза той, — Слушайте всички. За всеки предан землянин няма да има никакви неприятности, гарантирам това. Няма да докладваме за схватката. Доста вълнуващо беше, но можем да я забравим. Следващия път, когато се срещнем, все едно че не сме се виждали. Все едно че нищо не се е случило. Ясно ли е?
Всички нададоха одобрителни викове, чуха се възгласи: „Наш човек е!“, „Да живее Съветът!“
Лъки понечи да си тръгне, когато Арманд каза:
— Хей, почакайте! — Пое си дълбоко въздух и посочи с дебелия си пръст В-жабата. — Какво е това?
— Венерианско животно — отвърна Лъки. — Отглеждаме си го.
— Симпатично е — каза грамадният мъж и му се усмихна.
Другите също се струпаха, за да разгледат В-жабата, да изкажат възхищението си, да стиснат ръката на Лъки и да го уверят, че през цялото време са били на негова страна.
Накрая Бигман, вбесен от блъсканицата, извика:
— Да се прибираме в стаите си, Лъки, или, кълна се, ще убия няколко от тези момчета.
Мигновено настъпи тишина и мъжете се отдръпнаха, за да сторят път на Лъки и Бигман.
Лъки трепна, когато Бигман постави студен компрес върху ожулената му буза в уединението на тяхната квартира.
— Накрая в навалицата чух, че говореха нещо за иглените пистолети, но в суматохата не разбрах за какво точно става дума. Би ли ми обяснил, Бигман?
Бигман неохотно му разказа какво се беше случило.
— Досетих се, че пултът ми е изключил — каза замислено Лъки, — но предположих, че повредата е механична, тъй като заработи отново след второто ми падане. Не знаех, че ти и Ред Съмърс сте решили това с борба зад гърба ми.
— Е, Лъки — усмихна се Бигман, — допускаш ли, че ще оставя този тарикат да прави подобни номера?
— Може би е имало друг, по-добър начин от употребата на иглен пистолет.
— Нищо друго не би ги заковало на място — отвърна огорчен Бигман. — Да не би да искаш да им се заканя с пръст и да им кажа: „Ах вие, непослушни момчета!“ Освен това трябваше да ги уплаша до смърт.
— Защо? — попита рязко Лъки.
— Марсиански пясъци, Лъки, ти забеляза двете падания на твоя противник, когато борбата беше предварително нагласена, но аз не знаех дали ти е останала достатъчно сила да се справиш. Щях да накарам Съмърс да прекрати борбата.
— Щеше да стане лошо, Бигман. Нищо нямаше да спечелим.