— А притежава ли Съмърс някакви специални качества, че е станал техен водач? Например особено лошо досие на Земята?
— Може би убийство? — запита с горчивина в гласа си Бигман, като вдигна за миг глава от своето триди.
— Не! — отвърна поривисто Норич. — Трябва да ви обясня за Съмърс. Имал е нещастен живот — разтурен дом, немарливи родители. Попаднал в лоша среда. Е, бил е в затвора за участието си в няколко дребни обира. Ако беше останал на Земята, щеше да пропилее живота си. Той обаче дошъл на Юпитер-9 и тук започнал нов живот. Отначало е бил обикновен работник, а после се е самообразовал. Изучавал е конструирането при ниски гравитации, механика на силовото поле и аграв-техника. Бил е повишен на отговорна длъжност и се е представил отлично. Уважават го, обичат го, приемат го добре. Вече е разбрал какво е да тежиш на мястото си и затова най-много се бои от мисълта, че може да се върне на Земята, към предишния си живот.
— Няма що, тази мисъл му е толкова омразна — намеси се Бигман, — че се опита да убие Лъки, като използува измама в борбата.
— Вярно — съгласи се Норич и се намръщи. — Чух, че е използувал субфазов осцилатор, за да неутрализира пулта на Съветника. Постъпил е глупаво, но е бил изпаднал в паника. Вижте, в основата си този човек е добросърдечен. Когато старият ми Мът умря…
— Старият ви Мът ли? — попита Лъки.
— Преди това имах друго куче водач, което също се казваше Мът. Умря при едно късо съединение на силово поле, при което загинаха и двама души. То не трябваше да се намира там, но понякога кучетата скитат и си търсят преживявания. Сегашният Мът прави същото, когато не го използувам, но винаги се връща. — Норич се наведе и леко плесна кучето по хълбока, а Мът затвори едното си око и опашката му заудря по пода. — Както и да е. След като старият Мът умря, известно време изглеждаше, че няма да мога да намеря друго куче и ще трябва да ме изпратят у дома. Не ме бива за нищо без куче. Кучетата водачи не достигат. Има списък на чакащите. Тукашната администрация не пожела да използува никакви връзки, понеже не гори от желание да оповести факта, че държат слепец като конструктор. Икономическият блок в Конгреса винаги чака подобен случай, за да раздуха търканията. Съмърс беше този, който се нагърби с работата. Използува свои познати на Земята и ми достави Мът не по съвсем законен път. Може да се каже, че използува нещо като „черна борса“, но Съмърс заложи на карта положението си тук, за да ми направи услуга като на свой приятел, и аз съм му много задължен. Надявам се да не забравяте, че Съмърс е способен да прави и е правил подобни неща и няма да го съдите строго за действията му преди няколко часа.
— Не възнамерявам да предприема никакви действия срещу него — отвърна Лъки. — Нямах намерение да сторя това дори преди нашия разговор. Все пак съм убеден, че истинското име и досието на Съмърс са известни на Съвета, и ще проверя как стоят нещата.
— Непременно — каза, изчервявайки се, Норич, — ще видите, че не е толкова лош човек.
— Надявам се. Имам обаче един въпрос. При всичко, което се случи, нямаше никакъв опит за намеса от страна на администрацията на проекта. Това не ви ли се струва странно?
— Ни най-малко — изсмя се Норич. — Не мисля, че командирът Донахю щеше много да се притесни, ако ви бяха убили, само дето щеше да се затрудни, докато потули случая. Той има на главата си по-големи грижи от вас или вашето разследване.
— По-големи грижи ли?
— Без съмнение. Шефът на този проект се сменя всяка година, те се придържат към въртене. Донахю е шестият поред и далеч по-добър от досегашните. Налага ми се да изтъкна това. Справи се с бюрокрацията и не се опита да превърне обекта във военен лагер. Поразпусна хората, позволи им от време на време да се забавляват и резултатът е налице. Първият аграв-кораб ще бъде готов да отлети в най-скоро време. Някои казват, че е въпрос на дни.
— Толкова скоро?
— Не е изключено. Въпросът е, че командир Донахю трябва да бъде сменен след по-малко от месец. Едно закъснение сега би означавало, че пускането на аграв-кораба може да не стане преди да дойде заместникът на Донахю. В такъв случай онзи ще обере всички лаври и името му ще влезе в историята, а Донахю ще остане с пръст в устата.
— Нищо чудно, че не искаше да слизаш на Юпитер-9, Лъки — каза възбудено Бигман. — Нищо чудно.
— Не се ядосвай напразно, Бигман — сви рамене Лъки.
— Подлец! — продължи да се възмущава Бигман. — Сириус е зинал да лапне Земята, а него го интересува само как да пусне този нещастен кораб! — Бигман размаха юмрук и чу приглушеното ръмжене на Мът.