— Какво правите, Бигман? — попита рязко Норич.
— Защо? — искрено се учуди Бигман. — Нищо не правя.
— Не правите ли заканителен жест?
— Не съвсем — отвърна той и бързо свали ръката си.
— Трябва да сте внимателен, Мът е наблизо. Той е обучен да се грижи за мен… Сега ще ви покажа. Само пристъпете към мен и се престорете, че искате да ме ударите.
— Не е необходимо — намеси се Лъки. — Ние разбираме…
— Моля — настоя Норич. — Не е опасно. Ще спра Мът навреме. Всъщност добре е да се поупражнява. Всички, работещи по проекта, са така внимателни към мен, че, кълна се, аз се съмнявам, дали ще си спомни наученото. Хайде, Бигман!
Бигман пристъпи напред и вдигна неохотно ръка. Ушите на Мът веднага полегнаха, очите му се присвиха, зъбите се оголиха, мускулите на краката се напрегнаха, готови за скок, а от дълбините на гърлото му се разнесе дрезгаво ръмжене. Бигман бързо се дръпна.
— Долу, Мът! — заповяда му Норич.
Кучето се отпусна. Лъки ясно почувствува напрягането и облекчението в съзнанието на Бигман, както и победоносното доволство на Норич.
— Докъде стигнахте с яйцето триди, Бигман? — попита го Норич.
— Отказвам се — отвърна малкият марсианец, изгубил търпение. — Събрах две от частите и повече не мога да направя.
— Въпрос на тренировка, нищо друго — засмя се Норич и взе от ръката на Бигман двете части. — Нищо чудно. Сглобил сте ги погрешно. — Той остави едната част, взе друга и събра двете. После добави трета, четвърта и така нататък, докато в ръката му се появиха седем части, съединени във формата, на хлабав овоид с отвор през него. Взе осмата, ключовата част, плъзна я донякъде в отвора, завъртя я на половин оборот по посока, обратна на часовниковата стрелка, и после я бутна до края. — Готово!
Норич подхвърли във въздуха готовото яйце и после го хвана, докато Бигман тъжно го наблюдаваше.
Лъки стана.
— Е, мистър Норич, ние пак ще се видим — каза той. — Ще запомня бележките ви относно Съмърс и останалото. Благодаря ви за питието.
Чашата с уиски все още стоеше недокосната на масата.
— Радвам се, че се запознахме — каза Норич, стана и се сбогува с Лъки и Бигман.
Мина известно време, преди Лъки да може да заспи. Лежеше в тъмнината на стаята си на стотици стъпки под повърхността на Юпитер-9, вслушваше се в тихото хъркане на Бигман в съседната стая и размишляваше върху събитията през деня. Непрекъснато ги прехвърляше през ума си. Изпитваше безпокойство! Случило се беше нещо, което не би трябвало да се случи, или не се беше случило нещо, което би трябвало да се случи. Той обаче се чувствуваше уморен и всичко изглеждаше малко нереално и изкривено в света на полудрямката. Нещо се въртеше на границата на възприятията му. Той се вкопчваше в него, но то му се изплъзваше, а когато настъпи утрото, от усещането му нямаше вече и следа.
От своята стая Бигман подвикна на Лъки, който се сушеше след душа под нежните струи на топлия въздух. Дребният марсианец извика:
— Хей, Лъки, поднових въглеродния двуокис на В-жабата и сложих в аквариума й още водорасли. Нали ще я вземем на срещата ни с онзи проклет командир?
— Разбира се, че ще я вземем, Бигман.
— Тогава всичко е наред. А кога ще ме оставиш да кажа на командира какво мисля за него?
— Сега, Бигман.
— Глупости! Сега ще влизам под душа. Подобно на всички хора от Слънчевата система, израснали не на Земята, а на други планети, Бигман се наслаждаваше на водата, когато се случеше да се добере до вода. Душът бе за него удоволствие и любимо преживяване. Лъки се стягаше за заседанието под звуците на теноровото мяукане, което Бигман наричаше пеене.
Видеофонът за вътрешна връзка иззвъня точно когато Бигман беше започнал някакъв съмнителен фрагмент от мелодия, която звучеше пронизително и фалшиво, а Лъки завършваше обличането си. Той пристъпи към апарата.
— Стар на видеофона — каза Лъки и включи на приемане.
— Стар! — На екрана се появи набразденото от бръчки лице на командира Донахю. Тънките му устни бяха стиснати, а когато видя Лъки, изражението му стана изцяло враждебно. — Чух, че сте се били с един от нашите работници.
— Да?
— Виждам, че не сте пострадал.
— Всичко е наред — усмихна се Лъки.
— Спомняте си, че ви предупредих.
— Нямам никакви оплаквания.
— След като е така, в интерес на проекта е да зная дали възнамерявате да направите рапорт относно това произшествие.
— Освен ако не се окаже, че то има някакво отношение към проблема за престоя ми тук, въобще няма да го споменавам.
— Добре! — облекчено въздъхна Донахю. — Питам се обаче дали бих могъл да разчитам на същото становище при разискванията ни на срещата днес сутринта. Може да бъдат записани за секретната архива, а аз бих предпочел…