— Малкото венерианско създание ли? — попита командирът с внезапна топлота. — Спомням си го. То беше… — Той спря объркан, сякаш се чудеше в отсъствието на В-жабата каква би могла да бъде причината за възторга му от нея.
— Малкото венерианско създание притежаваше особени способности — продължи Лъки. — То можеше да открива емоции. Можеше също да предава емоции и дори да ги налага.
Очите на командира се разтвориха широко, а Панър каза с дрезгав глас:
— Чух веднъж слухове в този смисъл. Съветнико, и се изсмях.
— Напразно. Това е истина. Всъщност, командир Донахю, моята цел беше да уредите да разговарям с всеки човек, работещ по проекта, в присъствието на В-жабата. Исках да направя анализ на емоциите.
Командирът все още изглеждаше учуден.
— Какво би доказало това?
— Може би нищо. Все пак имах намерение да опитам.
— Имахте намерение да опитате ли? Използувате минало време, съветник Стар.
Лъки погледна тъжно двамата ръководители на проекта.
— Моята В-жаба е мъртва.
— Убита бе тази сутрин — добави разярен Бигман.
— Кой я е убил?
— Не знаем, командире.
— Предполагам, че тогава ще преустановите вашето малко разследване, докато животното не бъде заменено с друго.
— Няма да изчакваме — каза Лъки. — Самият факт, че В-жабата е мъртва, ми говори много и работата става далеч по-сериозна.
— Какво искате да кажете?
Всички го бяха зяпнали. Дори Бигман бе силно изненадан.
— Казах ви, че В-жабите притежават способността да налагат емоции. Вие самият, командир Донахю, изпитахте това. Спомняте ли си чувствата, които ви завладяха вчера, когато видяхте В-жабата на борда на моя кораб? Намирахте се под голямо напрежение и все пак, когато я видяхте… Спомняте ли си чувствата си, сър?
— Животното много ми допадна — със запъване изрече командирът.
— Сега, като премисляте този миг, можете ли да кажете защо?
— Не, да си кажа право. Грозно създание.
— Все пак го харесахте. Не можеше да не го харесате. Бяхте ли в състояние да му навредите?
— Струва ми се, не.
— Сигурен съм, че не сте бил. Никой, притежаващ емоции, не би могъл. И все пак някой го е направил. Някой го е убил.
— Възнамерявате ли да обясните парадокса? — попита Панър.
— Той е лесно обясним. Убил го е някой, който не притежава емоции. Например някой робот. Представете си, че някъде на Юпитер-9 има робот, механичен човек, който външно напълно прилича на човешко същество.
— Искате да кажете хуманоид ли? — избухна командирът. — Невъзможно! Такива неща съществуват само в приказките.
— Аз мисля, командире, че вие не подозирате колко изкусни производители на роботи са сириусианите. Мисля също, че те са в състояние да използуват за модел някой много верен човек от Юпитер-9, да изработят робот по негово подобие и да го подменят. Такъв робот хуманоид може да има специални сетива, с които да се превърне в съвършения шпионин. Той би могъл например да вижда на тъмно или да усеща скрити под дебела повърхност неща. И положително би бил в състояние да предава информация по субетера посредством някакво вградено устройство.
— Това е нелепо — поклати глава командирът. — И човек би могъл лесно да убие В-жабата. Един уплашен до крайност човек би могъл да преодолее това… това мисловно влияние, което животното упражнява. Помислихте ли за този вариант?
— Да, помислих — отвърна Лъки. — Защо обаче един човек да бъде така отчаян? Откъде такова безумие, за да убива безобидната В-жаба? Явно причината е, че ако В-жабата представлява ужасна опасност, тя престава да бъде безобидна. А единствената опасност, която тя може да е представлявала за убиеца, се основава на способността на животното, което би уловило и предало емоциите на самия убиец. Представете си, че тези емоции незабавно разкриеха факта, че убиецът е шпионин.
— Как е възможно това? — попита Панър.
— Ами ако нашият убиец изобщо не притежава емоции? — обърна се към него Лъки. — Нямаше ли веднага да се разкрие, че е робот? Или да разгледаме другата страна. Защо е убил само В-жабата? Защо вече влязъл в стаите ни, след като е рискувал толкова много и е открил, че единият от нас е под душа, а другият на видеофона, без да подозираме нищо, убиецът не е убил нас вместо В-жабата? Или и нас заедно с нея?
— Вероятно не е имал време — отвърна командирът.
— Има и друга, по-задоволителна причина — каза Лъки. — Знаете ли трите закона на роботиката? Правилата на поведение, които всички произведени роботи трябва да следват?
— Само в общи линии — отвърна командирът. — Не мога да ги цитирам.