Тогава Лъки леко стисна ръцете си, облегна се назад и каза:
— Ще се радвам да ви сътруднича, командире.
8. СЛЕПОТА
Бигман тутакси се вбеси.
— Лъки! — извика той. — Нима толкова лесно ще му позволиш да спре разследването?
— Не съвсем, Бигман. Ние ще бъдем на аграв-кораба и ще продължим работата си там.
— Не, сър — отказа категорично командирът. — Няма да бъдете на борда. И за миг не си го помисляйте.
— Кои ще бъдат на борда, командире? — попита Лъки. — Вие, предполагам?
— Аз, също Панър, като главен инженер, двама от офицерите ми, петима инженери и петима обикновени членове на екипажа. Всички те бяха избрани преди известно време. Аз и Панър като отговорни ръководители на проекта, петима инженери, които да управляват кораба, и останалите като отплата за заслугите им към проекта.
— Какъв вид заслуги? — попита замислено Лъки.
— Най-добрият пример за това — намеси се Панър — е Хари Норич, който…
— Имате предвид слепия ли? — вцепенен от изненада попита Бигман.
— Вие познавате ли го? — на свой ред попита Панър.
— Срещнахме се с него снощи.
— Норич е бил тук — продължи Панър — още от началото на проекта. Загуби си зрението, когато се хвърли между два източника на енергия, за да предпази силовото поле от деформиране. Лежа пет месеца в болницата и очите бяха тази част от него, която не можа да бъде възстановена. С тази своя проява на храброст той предотврати стопяването на къс от спътника, голям колкото планина, и спаси живота на двеста души. Спаси и проекта, защото едно значително произшествие в началото можеше да направи невъзможно получаването на по-нататъшни кредити от Конгреса. С неща от подобен род е заслужил мястото си на борда на аграв-кораба по време на първото му пътуване всеки един от избраниците.
— Жалко, че той няма да бъде в състояние да види Юпитер отблизо — каза Бигман. После присви очи и попита: — А как ще се качи на борда?
— Положително ще вземем и Мът — каза Панър. — Кучето е добре обучено.
— Това ми стига — рече разпалено Бигман. — Щом вие, приятелчета, можете да вземете едно куче, значи можете да вземете и двама ни с Лъки.
Командир Донахю поглеждаше нетърпеливо ръчния си часовник. Опря длан на масата и се приготви да стане.
— Значи свършихме нашата работа, господа — каза той.
— Не съвсем — каза Лъки. — Имаме за изясняване още един малък въпрос. Бигман го представи недодялано, но е напълно прав. Когато аграв-корабът излети, и ние с него ще бъдем на борда.
— Не — възрази командирът. — Невъзможно е.
— Би ли попречила на управлението на кораба допълнителната маса на двама души?
— С него можем да преместим и планина — отвърна с усмивка Панър.
— Тогава място ли ви липсва?
Командирът погледна Лъки с подчертано недоволство.
— Няма да посочвам причина. Няма да бъдете взети просто защото така реших. Ясно ли е?
В очите му проблесна злорадство и за Лъки не бе трудно да се досети, че той си връща за обидата, която му бе нанесъл на борда на „Светкавичния Стар“.
— По-добре ще е да ни вземете, командире — каза спокойно Лъки.
— Защо? — попита с язвителна усмивка Донахю. — Ще бъда освободен от длъжност по заповед на Научния съвет ли? Няма да можете да се свържете със Земята, докато не се върна, а след това може да ме освобождават от длъжност, ако желаят.
— Не мисля, че сте обмислили добре решението си, командире — каза Лъки, — Можете да бъдете освободен от длъжност със задна дата. Всъщност уверявам ви, че така ще стане. Що се отнася до правителствения архив, в него ще се появи официално съобщение, че аграв-корабът е извършил първия си полет не под ваша команда, а под командата на вашия приемник, който и да е той. Документите могат да бъдат така нагласени, че според тях вие изобщо да не сте били на борда.
Командир Донахю побледня и за миг изглеждаше като че ще се нахвърли върху Лъки.
— Вашето решение, командире? — попита Лъки.
Когато накрая Донахю успя да проговори, гласът му прозвуча съвсем неестествено.
— Можете да дойдете.
Лъки прекара остатъка от деня в помещенията на архивата, изучавайки папките на различните хора, работили по проекта, докато Бигман, воден от Панър, минаваше от лаборатория в лаборатория и през огромните експериментални помещения.
Едва след вечерята, когато се върнаха в стаите си, те имаха възможност да бъдат заедно и сами. Мълчанието на Лъки не беше нещо необикновено, тъй като младият член на Съвета по принцип не беше приказлив, но сега между веждите му имаше малка бръчка, която Бигман познаваше като сигурен признак за загриженост.