— Няма да е след дълго — отвърна Панър.
Той постави часовника на масата и мълчаливо започнаха да се хранят.
— След по-малко от минута — наруши мълчанието Панър, като повдигна отново часовника. — Трябва да стане напълно автоматично.
Макар главният инженер да говореше спокойно, ръката, в която държеше часовника, леко трепереше.
— Сега — каза Панър и настъпи тишина. Пълна тишина.
Бръмченето на хиператомните двигатели беше спряло. Енергията, която поддържаше както осветлението на кораба, така и псевдогравитационното му поле, сега идваше от гравитационното поле на Юпитер.
— Съвсем точно! Отлично! — извика Панър. Той прибра часовника и макар усмивката на широкото му грозно лице да беше сдържана, тя всъщност изразяваше силно облекчение.
— Сега ние наистина сме на аграв-кораб и операцията „Аграв“ действува с пълна сила.
— Моите поздравления — усмихна се Лъки. — Радвам се, че съм на борда.
— Така си и мислех. Положихте доста усилия за това. Бедният Донахю.
— Съжалявам, че трябваше да хвана командира толкова натясно, но нямах избор — каза сериозно Лъки. — На всяка цена трябваше да бъда на борда.
При думите на Лъки, които изведнъж прозвучаха тежко, очите на Панър се присвиха.
— Трябваше да бъдете, така ли?
— Трябваше да бъда. Почти съм сигурен, че на борда на този кораб се намира шпионинът, когото търсим.
10. В ЖИЗНЕНОВАЖНИТЕ ОРГАНИ НА КОРАБА
Панър беше озадачен. После попита:
— Защо?
— Сириусианите положително искат да знаят как точно ще действува корабът. Ако техният метод на шпиониране продължава да бъде неуязвим както досега, защо да не продължат да го прилагат и на борда му?
— Искате да кажете, че един от четиринадесетте души на борда на „Юпитерианска луна“ е робот, така ли?
— Точно това имах предвид.
— Но тези хора са били избрани отдавна.
— Сириусианите положително знаят основанията и метода на избор, точно както знаят всичко друго за проекта, и биха лавирали със своя хуманоиден робот така, че той да бъде избран.
— Това им прави голяма чест — промърмори Панър.
— Така е — призна Лъки. — Но има друга възможност.
— Каква е тя?
— Хуманоидът да се е качил на борда тайно.
— Много неправдоподобно — отвърна Панър.
— Но съвсем възможно. В бъркотията преди командирът да произнесе своята реч хуманоидът е могъл лесно да се промъкне на кораба. Опитах се тогава да наблюдавам кораба, но се оказа невъзможно. Още повече, че девет десети от него, изглежда, са заети от двигателния отсек, а там сигурно има много място за криене.
— Не така много, както може би ви се струва — отвърна Панър, след като помисли малко.
— Все пак трябва да го претърсим. Ще направите ли това, доктор Панър?
— Аз ли?
— Разбира се. Като главен инженер вие би трябвало да знаете какво има в двигателния отсек по-добре от всеки друг. Ние ще дойдем с вас.
— Почакайте. Това е ходене за зелен хайвер.
— И да не открием „пътник без билет“, доктор Панър, пак е от полза. Ще знаем, че разследването може да се ограничи само върху хората, които са законно на борда на кораба.
— Само ние тримата ли?
— Кому можем да се доверим да ни помага? — каза спокойно Лъки. — Всеки друг, когото помолим, може да се окаже търсеният от нас робот. Нека не обсъждаме повече този въпрос, доктор Панър. Ще се съгласите ли да ни помогнете да претърсим кораба? Моля за вашата помощ в качеството си на член на Научния съвет.
— При това положение няма как да не ви помогна — отвърна Панър и неохотно стана.
Те мъчително се придвижваха от дръжка на дръжка по тясната шахта, която водеше към равнището на първия двигател. Светлината беше притулена и естествено разсеяна, така че огромните конструкции от двете страни да не хвърлят сянка.
Не се чуваше никакъв звук, дори най-лекото бръмчене, което да свидетелствува за някакви процеси или да показва, че огромни мощности са уловени и впрегнати в работа. Оглеждайки се наоколо, Бигман с ужас откри, че нищо не му изглежда познато и че от обичайните начини на управление на един космически кораб, какъвто беше и техният, „Светкавичния Стар“, изглежда, не бе останало нищо.
— Всичко е оградено — каза той.
Панър кимна.
— Всичко е автоматизирано до възможно най-високата степен — поясни той. — Необходимостта от намесата на човек е сведена до минимум.
— Как се извършват ремонтите?
— Не би трябвало да има никакви ремонти — каза строго инженерът. — Има редуващи се цикли и запасни механизми за всеки етап. Всички те се включват автоматично при нужда.