— Остават още пет минути — каза той. Лъки знаеше, че Панър следи по часовника си момента, когато корабът ще превключи от аграв на хиператомна тяга и ще навлезе в планираната орбита около Юпитер.
— Времето е избрано така — каза Панър, като продължи да се взира в часовника си, — че да се отправим към Юпитер-9 с възможно най-малък разход на енергия. Колкото по-малко допълнителни корекции се наложи да направим, толкова повече енергия ще спестим. Трябва да се върнем на Юпитер-9 с възможно най-голяма част от първоначалните ни енергийни запаси. Колкото повече енергия спестим, толкова по-благоприятно е за аграв. Аз съм си поставил за цел осемдесет и пет процента. Ако успеем да се върнем с деветдесет, би било превъзходно.
— Ами какво ще стане, ако се върнете с по-голямо количество енергия, отколкото сте имали първоначално? — попита Бигман.
— Свръхпревъзходно ще е, Бигман, но е невъзможно. Съществува така нареченият Втори закон на термодинамиката, който не позволява да се извлича печалба от подобна сделка или, да речем, от завършване на състезанието наравно. Ще трябва да претърпим известна загуба. — Той се усмихна и добави: — Остава още една минута.
В съответната секунда шумът от хиператомните двигатели изпълни кораба с приглушеното си жужене, а Панър прибра часовника в джоба си с доволно изражение на лицето.
— Оттук нататък до маневрите за приземяване на Юпитер-9 всичко е напълно автоматично — каза Панър.
Тъкмо го каза, когато жуженето спря, а светлините в помещението премигнаха и угаснаха. Почти веднага те се появиха отново, но сега на командното табло се появи малък червен надпис: „Авария!“
— Какво, по дяволите!… — извика Панър и скочи на крака.
Тичешком напусна пилотското помещение и остави другите да гледат подире му и да се споглеждат с лица, обзети от различни степени на ужас. Командирът бе пребледнял като мъртвец, прорязаното му от бръчки лице представляваше маска на умората.
Лъки внезапно реши да последва Панър, а Бигман, разбира се — Лъки.
Налетяха на един от инженерите, който излизаше от двигателния отсек.
— Сър! — дишайки тежко, каза той.
— Какво се е случило? — сопна се Панър.
— Аграв е изключена, сър. Не може да бъде задействувана.
— А хиператомните двигатели?
— Главният резерв е даден накъсо. Изключихме го навреме, за да не избухне. Ако се докосне, корабът ще експлодира. Ще избухне целият запас от енергия.
— Значи използуваме аварийния запас от енергия?
— Именно.
Мургавото лице на Панър се наля с кръв.
— Какво може да ни помогне това? Не можем да влезем в орбита около Юпитер с аварийния запас от енергия. Изключено! Отмести се да сляза долу!
Инженерът отстъпи встрани. Панър влезе в шахтата. Лъки и Бигман го следваха по петите. Не бяха влизали в двигателния отсек от първия си ден на борда на „Юпитерианска луна“. Сега обстановката беше различна. Липсваше величествената тишина и чувството, че са впрегнати в работа мощни сили. Вместо това наоколо се чуваше шум от гласове.
Панър скочи на третото равнище.
— Какво е станало? Каква е повредата? — попита той.
Хората се отдръпнаха, за да мине, и всички се струпаха над извадените вътрешности на един сложен механизъм. Сочеха разни части със смесено чувство на отчаяние и гняв.
По стъпалата на шахтата прозвучаха стъпки и след малко се появи самият командир.
— Какво има, Съветнико? — обърна се той към Лъки, застанал с мрачен вид встрани.
За пръв път, откакто бяха напуснали Юпитер-9, командирът се обръщаше към Лъки.
— Някаква сериозна повреда, командире — отвърна Лъки.
— Как е станала? Панър!
Панър вдигна съсредоточения си поглед от някаква част, която му бяха подали.
— Какво, по дяволите, искате? — попита с раздразнение той.
Ноздрите на командир Донахю се разшириха от гняв.
— Защо е допуснато нещо да се повреди? — попита той.
— Нищо не е допуснато да се повреди.
— Тогава как ще наречете това?
— Саботаж, командире. Умишлен, убийствен саботаж!
— Какво?
— Пет гравитационни релета са напълно смачкани, а резервните са преместени и не могат да бъдат намерени. Лостът за включване на хиператомните двигатели е така повреден, че не може да се поправи. Нищо от тези неща не е станало случайно.
Командирът погледна втренчено своя главен инженер.
— Може ли да се направи нещо? — попита глухо той.