— Може да открием петте резервни релета или да извадим релета от друга част на кораба. Нямам представа. Може да се изработи заместител на лоста за управление. При всички случаи обаче това ще отнеме дни, а за резултата не гарантирам.
— Дни ли! — извика командирът. — Това не може да отнеме дни. Та ние падаме към Юпитер!
За няколко минути настъпи пълна тишина. После Панър изрази с думи това, което всички знаеха.
— Точно така, командире. Ние падаме към Юпитер и не можем да спрем навреме. Това означава, че сме загубени, командире. Всички сме вече мъртви!
14. ЮПИТЕР СЕ ПРИБЛИЖАВА
Лъки беше този, който наруши мъртвата тишина.
— Никой не е мъртъв, докато все още е в състояние да мисли — каза той с рязък тон. — Кой може най-бързо да работи с корабния компютър?
— Майор Брант — отвърна командирът Донахю. — Обикновено той се занимава с траекториите.
— Той горе в командната зала ли е?
— Да.
— Нека се качим при него. Трябва ми подробния „Справочник на планетите“… Панър, вие с хората стойте тук и започвайте работа по подмяната на лоста и осигуряването на релетата.
— Има ли смисъл?… — започна Панър.
— Може би няма — тутакси го прекъсна Лъки. — Ако излезе така, ще се блъснем в Юпитер и вие ще умрете след като напразно сте се потили няколко часа. Обаче това е заповед. Започвайте работа!
— Но… — командирът Донахю успя да каже само толкова и млъкна.
— Като член на Научния съвет аз поемам командването на кораба — каза Лъки. — Ако желаете да оспорвате решението ми, ще накарам Бигман да ви заключи в кабината ви. В случай, че останем живи, ще можете да го оспорвате пред военния съд.
Лъки се обърна и бързо се заизкачва към централната шахта. Бигман махна чевръсто с палец на командира в знак да тръгва и сам го последва.
Панър погледна, мръщейки се, след тях и после се обърна към инженерите.
— Хайде, трупове! Няма полза да чакате с пръст в устата. Залавяйте се за работа — свирепо каза той.
Лъки влезе в командната зала.
— Каква повреда има долу? — попита офицерът на командния пулт. Устните му бяха побелели.
— Вие сте майор Брант — каза Лъки. — Не сме се запознавали официално, но това няма значение. Аз съм съветник Дейвид Стар и вие ще получавате заповедите си от мен. Залавяйте се с компютъра и правете каквото ви казвам с възможно най-голяма бързина.
Лъки държеше пред себе си „Справочник на планетите“. Подобно на всички големи справочници, той бе по-скоро книга, отколкото филм. Обръщането на страниците в крайна сметка помага по-бързо да се намери дадена специфична информация, отколкото да се извърта филма от край до край.
Сега Лъки обръщаше страниците с опитна ръка и търсеше в редовете и колоните с цифри онези данни, определящи местоположението на всяко късче материя с диаметър над десет мили (а някои и с под десет мили) в Слънчевата система при определени времена заедно с плоскостите на въртене и скоростта на движение.
— Отбелязвайте координатите по реда, по който ви ги съобщавам, заедно с линията на движение — каза Лъки — и изчислете характеристиката на орбитата и положението на обекта в този момент и в следващите моменти за промеждутък от четиридесет и осем часа.
Пръстите на майора се задвижиха светкавично и данните бяха преобразувани от специална перфорираща машина в кодирана лента, която бе вкарана в компютъра.
— Изчислете от нашето сегашно положение и скорост — продължи Лъки още докато се извършваха тези манипулации — орбитата ни по отношение на Юпитер и точката на пресичане с обекта, чиято орбита току-що пресметнахте.
Майорът отново заработи.
Резултатите се получиха от компютъра като кодирана лента, която се нави на макара и задвижи пишещо устройство, което ги преобразува в цифри.
— Какво е несъответствието във времето на нашия кораб и обекта в точката на пресичане?
— Не ни достигат четири часа двадесет и една минути и четиридесет и четири секунди — отвърна майорът.
— Пресметнете как трябва да бъде променена скоростта на кораба, за да улучим точно обекта. За стартово време ползувайте времето след един час от сегашния момент.
Командир Донахю се намеси:
— Нищо не можем да направим толкова близо до Юпитер, Съветнико. Не разбрахте ли, че аварийната мощност не е достатъчна, за да ни откъсне от притеглянето му?
— Аз не казвам на майора да ни откъсне от притеглянето му, командире, а да увеличи ускорението на кораба към Юпитер. За това резервната ни мощност ще стигне.
— Към Юпитер ли? — попита командирът и се олюля.
Компютърът правеше изчисленията и подаваше резултатите.