— Бигман и аз ще излезем да го потърсим — каза той. — Мисля, че няма да имаме нужда от помощ.
Мъничкото Слънце беше високо в небето, а Бигман и Лъки вървяха върху собствените си сенки. Юпитер беше съвсем тънък сърп.
— Ако не спи, трябва да е видял кораба — заговори Лъки на дължината на вълната на Бигман.
— Или ако не си е отишъл — допълни Бигман.
— Съмнявам се да си е отишъл.
— Марсиански пясъци! — почти веднага след това извика Бигман. — Лъки, виж там, горе!
Върху скалите се появи една фигура. Тя се чернееше на фона на изтъняващата жълта ивица на Юпитер.
— Не мърдайте — чу се нисък, уморен глас на вълната на Лъки. — Имам бластер.
— Съмърс, слез и се предай — предложи му Лъки.
— Отгатнах вярната дължина на вълната ти, нали, Съветнико? — каза Съмърс и в напрегнатия му глас се долавяше нотка на горчива насмешка. — Макар че това бе лесно за отгатване, като се има предвид ръста на твоя приятел… Връщайте се на кораба или ще ви убия и двамата.
— Не блъфирай напразно — каза Лъки. — На това разстояние не можеш да ни улучиш и от дузина опити.
— А аз също съм въоръжен — добави със своя тенор Бигман — и мога да те улуча дори от такова разстояние. Само помни това и не мръдвай пръста си в близост до спусъка.
— Хвърли бластера и се предай — каза Лъки.
— Никога! — отвърна Съмърс.
— Защо не? На кого си верен? — попита Лъки. — На сириусианите ли? Обещаха ли ти да те вземат? Ако е така, значи са те измамили… Те не заслужават вярност. Кажи ми къде в системата на Юпитер е разположена сириусианската база?
— Нали все много знаеш! Намери си я сам!
— Каква субвълнова комбинация използуваш за връзка с тях?
— И това си открий сам… Не се приближавай!
— Помогни ни сега, Съмърс, и аз ще направя каквото мога, за да смекча наказанието ти на Земята — предложи му Лъки.
— Даваш думата си на съветник, така ли? — леко се засмя Съмърс.
— Да.
— Не бих разчитал на нея. Върнете се на кораба си.
— Защо си се обърнал срещу своя собствен свят, Съмърс? Какво ти предложиха сириусианите? Пари ли?
— Пари! — внезапно прозвуча яростно гласът на другия. — Искаш ли да знаеш какво ми предложиха? Ще ти кажа. Възможността за почтен живот.
Лъки и Бигман чуха стържещия звук, когато Съмърс стисна зъби.
— Какво имах на Земята? Нещастия през целия си живот. На тази пренаселена планета за мене нямаше възможност да си създам име и положение. Навсякъде, където отидех, ме заобикаляха милиони хора, които се бореха със зъби и нокти за съществуването си. Опитах се да се боря по същия начин и аз, но ме хвърлиха в затвора. Тогава реших, че ако някога мога да направя нещо, с което да си отмъстя на Земята, ще го направя.
— Какво очакваше да получиш от Сириус, за да водиш почтен живот?
— Поканиха ме да емигрирам на сириусианските планети, ако искаш да знаеш. — Съмърс замълча и дишането му се чу като слаб, хъркащ звук. — Нови светове има там. Чисти светове. В тях има място за хора. Те се нуждаят от хора и таланти. Там бих имал възможност.
— Никога няма да стигнеш до там. Кога очакваш да те приберат?
Съмърс мълчеше.
— Погледни истината в очите, човече — каза Лъки. — Те няма да дойдат. Няма да ти предложат почтен живот, няма да ти предложат никакъв живот, остава ти само смъртта. Очакваше ги да дойдат преди да закъсаш, нали?
— Не.
— Не лъжи. Това няма да подобри положението ти. Ние проверихме липсващите запаси на „Юпитерианска луна“ и знаем точно колко кислород си изнесъл тайно от кораба. Кислородните бутилки са нещо неудобно за носене дори при слабата гравитация на Йо, ако трябва да ги отмъкнеш незабелязано и набързо, като гледаш да не те хванат. Запасите ти от въздух са почти на свършване, нали?
— Имам въздух в изобилие — отвърна Съмърс.
— А според мене е почти на привършване. Не разбираш ли, че сириусианите няма да дойдат? Не могат да дойдат без аграв-кораб, а нямат такъв. Велика Галактико човече, така ли си жаден за сириусианските светове, че ще позволиш да те убият посредством такава явна и груба двойна игра, каквато виждам за първи път? Кажи ми сега какво направи за тях?
— Направих това, за което ме помолиха — отвърна Съмърс — а то не беше много. И ако съжалявам за нещо — извика задъхано той, — то е, че не смогнах да унищожа „Юпитерианска луна“. Все пак как успяхте да се измъкнете? Аз направих това. Аз повредих гнилия… — И Съмърс започна да се задушава.
Лъки даде знак на Бигман и хукна, като правеше онези дълги скокове, характерни за тичането в световете със слаба гравитация. Бигман го последва, тичайки зигзагообразно, за да не бъде лесна цел.
Бластерът на Съмърс се появи и се чу слаб пукащ звук. Нищо повече не можеше да се чуе в разредената атмосфера на Йо. Наоколо се извисиха фонтани от пясък, а на няколко ярда от бързо движещата се фигура на Лъки се образува кратер.