Шотландският кораб беше почти до тях, достатъчно близо, за да може Йона да види лицата на мъжете.
Тези шотландци бяха много едри. От думите на своята майка тя винаги си ги представяше ниски, набити и облечени в синьо. Сега не бяха такива. Техният вожд — рус гигант — се смееше и насърчаваше хората си.
По команда на Айнър гребците хванаха греблата. Те се нуждаеха от голяма скорост, за да избягат от шотландския кораб, който не беше единствен. Бяха три! Другите два ги заобикаляха. Йона разбра, че хората й ще бъдат избити. И всичко заради нейното решение да търси късмета си на Оркни. Тя се молеше трескаво, когато първата лодка стигна до тях.
Русият гигант издаде смразяващ галски боен възглас. Беше му отговорено с гърлен викингски вик и битката започна. Нападателите прииждаха от своите кораби и когато мечовете влязоха в действие, бойните викове се смесиха със стонове.
Като стоеше с гръб към Глен, Йона безстрашно посрещна един шотландец с кожена превръзка през окото.
— Остави меча, момиче — извика й той, — и ще те оставя жива. Това не е работа за теб.
— Погрижи се за себе си, шотландецо. Жена викинг не се предава.
Той се стъписа, като чу нейния отговор на своя език, и тя се възползва от момента на изненадата. Отстъпи встрани и го удари с меча си. Неговият болезнен стон я успокои, този нямаше да стане скоро. Но когато се завъртя, за да посрещне друг, нечии корави ръце я хванаха около кръста, като притиснаха и меча й. Тя се бореше, за да се освободи.
— Спокойно, момиче — каза един глас в ухото й, — ти си моя.
Като изви глава, тя видя русия гигант, който я държеше и спираше дъха й.
— Викинги! — провикна се той над бойните възгласи и стонове. — Чуйте ме! Продължавайте да се биете и аз ще прережа нейното гърло и ще я хвърля в морето. Предайте се и ще я оставя жива.
— Бийте се! — извика Йона, но една ръка стисна устата й. Не й достигаше въздух. Тя едва чуваше шума около себе си, но разбра, че викингите бяха спрели боя. Опита се да разтърси глава, да ги насърчи, но ръката се стегна около нея и тя усети, че я обгражда тъмнина. Мислеше, че чува писъка на Спес, но не беше сигурна.
— Спри! — викаше Спес от скривалището си. — Ти ще я убиеш. Пусни нашата принцеса или ще умрем с нея.
Русият шотландец огледа кестенявата девойка, която се осмеляваше да му заповядва, и отново спря поглед на пленницата си. Отпусна хватката си и видя, че тя е невероятно красива. Той никога не беше виждал коси като нейните — с цвета на лунната светлина. Очите й бяха като разбушуваното Северно море през зимен ден — леденозелени и блестящи. Едва забележима, но интересна линия минаваше по лявата страна на лицето й.
— Аз съм Кенет — каза той, — брат на великия Синклер. Хей, момиче, ти хич не си грозна. Ставаш за мен.
Йона пое въздух е измъчените си гърди.
— Никога. Свиня такава — каза остро тя на галски. Вдигна ръка, за да докосне разранената си уста и разбра, че воалът й се беше свлякъл. Неспокойно го затърси с очи, за да покрие отново лицето си.
Кенет беше изумен от това как го беше нарекла. Като се огледа, той видя викингите да отместват поглед от нея. Дали не беше вещица? Той я стисна по-здраво.
— Шотландките не биха говорили на мъж по този начин.
— Никоя викингска жена не би те нарекла мъж — отвърна Йона все още с приведена глава.
Кенет изръмжа, за да възпре нейното нахалство и окуражаващите викове на викингите. Те явно обожаваха тази красавица с остър език и само чакаха сигнал, за да продължат битката. Добре че корабите на Тиъм и Хетроу плаваха наоколо.
Той се намръщи, когато пленничката се изправи. Може би държеше в ръцете си дива котка, готова да го разкъса със зъби и нокти. Дали викингските жени бяха човешки същества? Той се колебаеше дали да й даде урок по уважение, но реши да не го прави. Нали нейните викинги бяха отстъпили. Кланът на Синклер имаше нов кораб.
— Към брега! — извика Кенет на хората си. — Синклер ни очаква. — Той насочи с жест другите два шотландски кораба към пристанището, където малка група воини чакаше с Магнъс.
Йона се опитваше да остане спокойна в прегръдката на шотландеца, когато корабът им наближаваше сушата. Те почти стигнаха тесния каменен кей, където един друг гигант пристъпи напред и се отдели от другите. Косата му блестеше като бронз на слънцето, той сложи ръцете си на устата и извика нещо. Хватката около Йона се отпусна, когато нейният враг се обърна да отговори, единият й крак се подпря на решетката, а другият — на купчина платна.