Магнъс се поклони на краля.
— Бих желал да се оттегля заедно със съпругата ми в нейните покои. Ненадейната ми поява, както и предположението й, че съм мъртъв, я разстроиха силно. — Йона пак го срита, когато й помогна да се изправи на крака.
Малкълм кимна.
— Изборът ти е добър, Магнъс Синклер. Жена ти е изключителна красавица.
— Съгласен съм.
— И смятам, че твоята съпруга прикрива изненадата си доста добре, Синклер, но… — Кралят махна с ръка. — Имаш позволението ми да се оттеглиш. На твое място също бих потърсил усамотението на спалнята си, ако съм бил разделен от невястата си толкова продължително време. — После се усмихна. — Няма нужда да се изчервявате, милейди. Това е естествено.
Йона се поклони, без да отговори.
Магнъс взе ръката й, сложи я върху своята и заедно закрачиха през огромния салон към стълбите. Изпратиха ги с усмивки и поклони, макар не едно зорко око да ги следеше. Йона пожела лека нощ на мнозина, а Магнъс само безмълвно кимаше.
Двамата излязоха от салона и се заизкачваха по каменните стъпала, които водеха към стаите за гости.
— Няма да спя с теб — ядно прошепна Йона.
— Йона, ти си моя жена. Би било неприлично да спим отделно.
— Не използвай собствените ми думи. — Тя се изскубна, когато ръката му се плъзна по гърба й. Но съжали за поведението си, щом го огледа по-добре. Бе по-слаб, бе страдал. Дали се чувстваше добре?
— Мога да ти сваря горещо питие от мляко, вино и подправки.
— Не тази вечер. Спомням си, че имаше най-хубавото дупе в цяла Шотландия, милейди.
— Грубиян! — Та нали той ухажваше Елизабет!
— Съпруг. — Изражението й му се нравеше.
— Изобщо не се надявай, че ще спиш в моята стая.
— Налага се.
— Длъжна съм да се погрижа за теб, ако се нуждаеш от това. Но ти нямаш нужда. В мое присъствие флиртуваш със своята любовница…
— Не можех да я изхвърля от трапезата.
— Ти… ти я гледаше влюбено.
Силната й ревност му допадна. Поне за момента прогони съмненията му. Явно не й бе безразличен, а това му помогна да устои на гнева и раздразнението й.
С гордо вдигната глава Йона подмина Глен, който пазеше пред вратата й. Глен погледна Магнъс, кимна леко и отново зарея поглед в пространството.
Магнъс последва жена си в спалнята и затвори дебелата врата зад гърба си.
След като влязоха в стаята с каменни стени и с тежки гоблени, които се поклащаха леко от силния вятър, идващ от Северно море, Йона го погледна в очите.
— Ти си по-едър, затова ще спиш на леглото. Аз ще спя пред…
— И двамата ще спим в леглото. Твоя работа е дали ще удостоиш е любов съпруга си.
Тонът му я накара да изтръпне.
— Не аз бях човекът, който толкова бе побеснял долу в салона, че оглеждаше всеки до мен е омраза!
— Действах инстинктивно. — Подсмихна се, тъй като изражението й омекна. — По принцип съм разумен мъж.
— Ха! Ти? Но защо, аз…
Преди да успее да го иронизира по-силно, Магнъс се върна до вратата, отвори я и нареди нещо на Глен.
— Какво каза на Глен? — подозрително попита тя, щом той се приближи отново до нея.
— Поисках вода, за да се изкъпя.
— О-о.
Йона изобщо не откъсна очи от него, докато той крачеше из стаята, явно забравил за присъствието й. Магнъс засвири глухо с уста, при което принцесата поклати глава. Колко бе глупаво от негова страна да прави това! Старите хора в Исландия биха казали, че вика зли духове.
След няколко минути пристигнаха прислужници с бакърени кофи, от които излизаше пара. Те довлякоха една тежка метална вана със себе си и я поставиха пред камината.
След като слугите си отидоха, Магнъс се съблече, влезе във ваната и започна да се къпе.
Йона се приготви да му държи една сърцераздирателна поучителна реч за безочието му, тъй като не бе се свързал веднага с нея след бягството си, за своеволието му, за обидните му намеци, но видът на неговото тяло я отвлече от мислите й. Все още беше доста добре сложен, но какво или кой го бе белязал така? От глава до пети бе нашарен със синини, мехури, следи от ухапвания и саблени рани. В душата й пламна силен гняв, подхранван от необуздано желание за мъст при вида на тези белези. Бързо отиде до шкафа и извади шепа лечебни билки, после се върна до ваната и ги пусна в нея.
Те образуваха пяна и мехури във водата, а отгоре се понесоха най-различни благоухания. Магнъс вдигна очи към Йона.
— Благодаря ти.
Тя кимна леко, при което на лицето му се появи широка усмивка. Той се потопи до врата, като трепна и стисна зъби от болка, стенейки от удоволствие. Когато намокри главата си, за да я насапуниса, разбра, че ръцете й го бяха изпреварили. Йона започна да масажира главата му, като нежно го насапунисваше и леко пипаше е лечителските си длани. Той затаи дъх.