Някои от присъстващите се изсмяха, други се намръщиха и прекръстиха.
— Много добре — отвърна Скийн, — повече няма да говоря за това. Поне засега.
Той продължи да излага стъпка по стъпка случая — плетеница от лицемерие, хитри лъжи и изопачени думи, които дооцветяваха и преиначаваха истината. Затова най-накрая, когато Скийн седна в своя стол, мнозина изгледаха Магнъс с недоверие.
Йона излезе напред, за да произнесе своята защитна реч. Озърна се спокойно и зачака, докато всякакво шушукане и шумолене утихна.
— Справедливостта ще възтържествува — започна тя, — когато хората, предали каузата на истината и справедливостта, бъдат наказани. Ето защо, в съответствие със законите в Шотландия и Нортумбрия, ние ще се обърнем към Закона за държавната измяна, за да осъди престъпниците.
Настъпи голяма суматоха — понесоха се оглушителни викове на одобрение и възмущение. Даже Магнъс се изправи в стола си и зяпна своята съпруга.
Държавна измяна! Всеки знаеше значението на този латински закон в превод, до който се прибягваше само в случай че някой е извършил сериозни престъпления, с които е предал владетеля на своята страна. Но кой бе предателят?
Йона изчака врявата да замре, доволна, че Малкълм не се намеси, за да възцари ред и тишина. Всички я гледаха с интерес.
— Магнъс Синклер е обвинен в убийството на няколко „праведни мъже“ в земите на Килдър. Баронът иска възмездие. Правилно ли съм разбрала? — Йона се втренчи във вуйчо си, докато той най-после кимна в знак на съгласие. — Каква ирония! Не е никакво съвпадение, че четиримата мъже, които са умрели веднага след бягството на Магнъс Синклер, са били пазачи в най-мрачния затвор в този замък… в подземната тъмница… в смъртната камера… в дупката, от която излизат само мъртъвци. — Рязко протегна ръка и посочи към съпруга си. — Той се е освободил, нахапан от плъхове и други гадини и изнемощял от оскъдната храна и малкото вода, освободил се е, като е надвил двамата си тъмничари и ги е убил. Другите двама, според твърденията на свидетелите, които ще призова в съда в определеното за тях време — услужливият й писар бе свършил удивително добра работа по време на едночасовата реч на Скийн, — са били изкормени от самия барон Килдър, защото затворникът е избягал. Ние не приемаме вината за тези зверски убийства, нито смятаме въпроса за убийствата за приключен. В единия случай сме изправени пред срамно клане, а в другия — пред справедлива разправа с противника.
Тирадата на принцесата бе посрещната с възклицания, ахвания и приглушени ругатни, но Малкълм почука на масата пред него, за да въдвори тишина. Йона съзнаваше, че бе необичайно директна, тъй като адвокатите обикновено заобикаляха действителния случай, като важничеха и проточваха защитата си. Но неотложността я придържаше стриктно до същината на въпроса и я караше да се държи нападателно.
Магнъс бе възхитен от поведението на съпругата си, която представяше неговата страна. Веднъж взела думата, тя не я изпускаше. Просто се надсмиваше над опитите на Скийн да я прекъсне със заплашителните възражения. Йона се стараеше да привлече вниманието на присъстващите и успя.
— Нима човек няма право да защитава живота си, когато е в опасност? — попита тя. — Нима трябва да се остави да бъде посечен, вместо да се защити? Дали е честно, почтено и морално да дадеш живота си, без да се опиташ по някакъв начин да го запазиш?
Присъстващите зашепнаха в отговор — едни се съгласяваха с нея, други — не.
— И така, уважаеми приятели, съгласни ли сте, че човек трябва да се защитава дори ако това означава да отнеме живота на враговете си?
Не бе правилно да задава въпроси на огромната тълпа от присъстващи, но бе законно. Йона запази невъзмутимото изражение на лицето си, когато отвън долетяха отекващи и гръмогласни одобрителни викове. Нямаше да остане толкова дълго време в съда, ако не съзнаваше, че стеклите се тук нортумбрийци не се ползваха с добро име и че баронът бе считан за жесток и долен човек. Тя си играеше с това така, сякаш свиреше на лира и мелодията примамваше множеството на нейна страна.
Кралят можеше да я смъмри, но не го направи. Йона разпери ръцете си като криле и започна да цитира римския закон със силни и уверени думи — първо на галски, после на развален нортумбрийски и най-накрая на исландски език.
Викачите повтаряха думите й, като смотолевяха непознатите изрази, но все пак стигнаха до края. От различните дворове на двореца се понесоха възгласи и окуражителни поздрави. Исландската принцеса бе спечелила масите на своя страна.
Йона млъкна и се огледа, за да обгърне с поглед всички присъстващи в големия салон.