— Длъжен ли е човек да продаде душата си на дявола, като позволи на останалите да отнемат живота му?
— Не! — изрева тълпата, при което чашата на краля се търкулна по масата.
Йона извърна очи от вече утихналото множество от хора. Внимателно заоглежда съдебните заседатели един по един, задържайки погледа си върху абата, но най-накрая се спря върху краля.
— Ние ще докажем, че Магнъс Синклер — достопочтен шотландски лорд, воин за свободата на своя крал и народ, спасител на своето семейство от враговете, които бяха се осмелили да го унищожат, се е борил и този път срещу тъмните сили, които излагат на опасност самия него, страната и краля му. — Йона се поклони и с величествена походка се върна на своето място до мъжа си.
Възцари се пълна тишина. Дали току-що викингската принцеса не свърза барон Килдър с дявола?
Почервенял от гняв, Скийн скочи на крака, като едва сдържаше яростта си.
— Настоявам да…
— Вие настоявате? — попита Малкълм. — Това е съдебно заседание, Еруик Скийн от Йона. Вие може да помолите. — После изгледа краля на Нортумбрия. — Какво мислите, Тостиг?
— Наистина може да помолите — измрънка Тостиг, като едва-едва отвори устата си. Нито веднъж той не бе удостоил с поглед своя военачалник, барон Урдрик Килдър. Но сякаш въздухът се разцепи от някакво послание между краля и неговия пълководец. Кралят не беше доволен.
Скийн усети своята нетактичност и стисна зъби. Бе доведен до положението на обвиняем. Сдържано се поклони на съда, след което се обърна към своята противничка. Устните му се извиха в злъчна усмивка, тъй като също трябваше да й изпрати едно послание.
Магнъс долови това изражение и понечи да се надигне със стиснати юмруци. Искаше му се да убие този гаден кучи син пред всички в залата. Но Йона леко го натисна обратно в неговия стол.
— Някой път няма да успееш да ме спреш, скъпа — прошепна мъжът й.
Тя почувства силната му омраза към Скийн, сякаш бе изстрелял огън и жупел към другия край на салона.
— Невинаги ще искам да те възпирам, Синклер.
Скийн отново погледна двамата крале.
— Нека бъде волята ви, господарю мой. Също така се прекланям и пред мъдростта на Тостиг. Освен това искам да подчертая необходимостта да се вземе предвид Законът за наслед…
Без да помръдва от мястото си, Йона каза:
— Ваше Височество, този въпрос е вече уреден.
Малкълм кимна.
— Така е. Отхвърлям вашето искане.
Скийн продължи да се моли, да призовава и да ласкае, но Малкълм не искаше и да чуе доводите му за отстраняването на Йона от съда. Оттегляйки искането си е едва скрито раздразнение, Скийн призова своите свидетели. Един по един те заявяваха под клетва, че Магнъс наистина бе убил много нортумбрийци, при това не в почтена схватка, а подло — като ги връзвал с въже, като ги промушвал е кама из засада, просто защото е кръвожаден варварин. На всичко отгоре Скийн прибягна до едно изключително впечатляващо и зловещо средство, което бе напълно законно, но се използваше рядко по време на царуването на Малкълм. За назидание на присъстващите той показа главите на така наречените жертви.
— Това са доказателства за истинността на твърденията на свидетелите, о, славни заседатели — извика той.
В големия салон настъпи суматоха. Не един от присъстващите хукна навън с ръка на уста. Някои се изсмяха нервно, други дадоха израз на възмущението си.
Йона положи усилия да не повърне.
След като приключи със своите доказателства и със свидетелите си, Скийн остана прав, но му се зави свят. Усмихна се така, сякаш собствената му преценка за положението го задоволяваше. После махна с ръка на мъжете, които понесоха зловещите доказателства, и седна отново.
— Почакайте — викна Йона и стана. — Ако обичате, вдигнете високо главите, за да могат да ги видят всички — продължи тя, глуха за възклицанията и бурните реакции на отвращение. — Не желая да обидя присъстващите. Би било голяма проява на небрежност от моя страна, ако не проверя доказателствата от името на моя довереник. — Тя усмихнато се наведе към съдебните заседатели, които кимнаха като по дадена команда. После отиде до ужасните доказателства, вдигнати високо. — Някой познава ли тези… лица? — Йона посочи четирите глави.
Няколко души вдигнаха ръце и тя им даде знак да излязат отпред. Те разкриха самоличността на обезглавените под клетва за вярност на твърденията им.
— Благодаря ви. — Принцесата се извърна към значителния брой свидетели на Скийн. — Познавахте ли тези мъже? — Всички кимнаха утвърдително. — Нортумбрийци ли бяха? — Отново положителен отговор. — Кои от вас са нортумбрийци? — След като всички се представиха за такива, тя кимна. — Нека писарите запишат това. — С усмивка на лице Йона зашари с поглед из салона, но най-накрая се спря върху свидетелите и тези, които твърдяха, че познават убитите мъже. — И на колко от вас плаща барон Килдър?