Выбрать главу

Сякаш видели собствената си смърт, мъжете се изчервиха и вцепениха. Ясно съзнаваха зеещата пропаст, в която ги бе въвлякла исландската принцеса.

Йона се покашля тихо.

— Напомням ви, че сте дали клетва да говорите истината и ви обещавам закрилата на великите крале Малкълм и Тостиг в замяна на истината. Това е един почтен и справедлив съд. Нито един свидетел няма да бъде подведен под отговорност, задето дава верни показания. — Обърна се към двамата крале. Те й кимнаха и тя се усмихна още по-сърдечно на свидетелите. — Може да отговаряте без страх. Всеки, който се опита да оспори вашите думи или да ви заплаши, независимо дали е господар или благородник, ще загуби живота си. А сега, бъдете искрени и отговорете на моя въпрос: На кои от вас плаща барон Килдър?

В голямата зала се понесе силен шепот, когато свидетелите кимнаха с неохота, вдигнаха десните си ръце и измрънкаха утвърдителните си отговори. Виковете на глашатаите отекнаха във внезапно настъпилата тишина, последвала глъчката.

Йона обгърна с поглед смълчаната аудитория и изчака всеки от присъстващите да я удостои е внимание.

— Съжалявам, че трябва да чуете това, но се опасявам, че не можем да приемем показанията на тези свидетели за правдоподобни. Със своята преданост към господаря си те не могат да представят обективната истина, която е единствената приемлива истина в този съд. Призовавам съдебните заседатели да вземат под внимание факта, че показанията на тези свидетели трябва да се поставят под съмнение. Следователно, в съответствие със закона, те трябва да бъдат отхвърлени. — Принцесата се приближи по-близо до отрязаните глави. — Никъде на тези глави не пише, че Магнъс Синклер е убиецът и не смятам, че хората, които искат да го затворят за престъпване на закона, са прави.

Йона разпери ръце.

— Магнъс Синклер се е борил за свободата си и затова е отнел живота на двама тъмничари. Признаваме това. Нещо повече — дори се гордеем с тази негова постъпка. Магнъс Синклер не се примири с изтезанията и не се остави страхът от затвора да го надвие. Избра живота и постигна целта си. Той не е престъпник. Дори е герой…

Одобрителни викове прекъснаха речта й.

— … затова умолявам този съд да съди Магнъс Синклер справедливо.

— Протестирам! — Скийн скочи като ужилен.

Бурни възклицания и дюдюкания разцепиха въздуха. Малкълм затропа със своята чаша, докато тя най-накрая се нащърби.

— Синклер трябва да плати — извика Скийн — за коварното си навлизане в една приятелски настроена страна и за насилието си над нейните хора.

— Лорд Синклер бе хвърлен в затвора, когато Шотландия и Нортумбрия воюваха — противопостави се Йона. — Противниковата страна знае това. Всеки от присъстващите го знае.

Тя посочи Магнъс, но сгреши, че го погледна. Стресна се от проблясващото възхищение в очите му и едва не загуби самообладание. По дяволите Синклер и влиянието, което имаше над нея!

— Уважаеми съдебни заседатели — продължи Йона, — моля да погледнете истината в очите, фактът, че Магнъс Синклер е имал силата да остане жив, да се измъкне от тъмницата и да се изправи пред този съд, е най-голямото изпитание за смелостта на един мъж, владетел на най-могъщия шотландски клан. Би било несправедливо да не му отдадем заслуженото уважение. — Поклони се на Магнъс, после на публиката и най-накрая на съдебните заседатели.

Присъстващите нададоха окуражителни викове и започнаха да ръкопляскат, като гръмко изричаха името на Йона. Малкълм побърза да ги усмири.

— Закриваме това заседание, за да се оттеглим за вземане на решение относно присъдата — заяви той. Удари назъбената си чаша по масата, после заедно с Тостиг и останалите съдебни заседатели се изнизаха от голямата зала.

Настъпи оживление, тъй като всеки искаше да изчака произнасянето на присъдата. Някои излязоха, за да се облекчат, други отидоха да похапнат, но всеки остави в салона човек, който да пази мястото му.

Александрийският воден часовник, който бе домъкнат в залата, отмерваше с капки всяка измината минута.

Мнозина трепереха от студ, но никой не си отиде вкъщи, за да се сгрее на домашното си огнище.

Слънцето залязваше на западния хоризонт, оцветявайки облаците в червени краски. Със спускането на мрака студеният вятър се усили.

Господарите изпратиха слугите си за хляб и бира, а навън, заедно с греяно вино, се продаваха и сладкиши.