Падна здрач.
— Хапни нещо — каза Магнъс на пребледнялата Йона. Двамата се бяха оттеглили в своите стаи веднага щом Малкълм и останалите съдебни заседатели напуснаха залата. — Ти победи, скъпа.
Гордееше се страшно много е нея и едва преглъщаше от вълнение. Бе присъствал на процеси, чийто брой надвишаваше броя на пръстите на ръката му, и бе виждал най-различни защитници — многословни, мрънкащи, гръмогласни, тихи, способни и недотам способни. И никога не бе слушал по-убедителен и по-самоуверен адвокат от жена си. Изобщо не бе подозирал колко мъдра, хитра и уверена в силите си е тя. Даже леко се подразни, че му бе дала още един повод да я обича.
— Не говори така — рече тя. — Още не сме победили. — Пи вода, а не вино, и отказа сладкиша с козя извара и питките е еленско месо.
Магнъс я взе в обятията си, наслаждавайки се на нейното ухание и на нежната й плът.
— Скоро ще останеш само кожа и кости и ще ми убиваш, Йона.
Развеселена от думите му, тя го попита е дрезгав глас:
— И тогава какво ще направиш?
— Ще те угоя, разбира се. — Усмихна се и я целуна. — Струва ми се, че в този съд има и приятни моменти. — Усети как тя се разтрепери и видя сълзите, навлажнили миглите й, затова я целуна отново.
— Магнъс, аз…
Кенет влетя в стаята, зачервен от възбуда.
— Побързайте, те се връщат в залата. Най-сетне. — Но като съзря бледото лице на Йона, която се бе вкопчила в рамото на Магнъс, изражението му се смекчи. — Чудесно се справи, сестро. Обзалагам се, че Магнъс ще бъде на своя остров преди новолуние. А аз ще се радвам на завръщането му, защото ще поеме отново управлението, което ми създаваше доста главоболия.
Йона не изглеждаше по-спокойна. Магнъс я притисна плътно до себе си, улови я за ръката и я поведе навън.
При появата на двамата крале и на съдебните заседатели присъстващите ги приветстваха с бурни възгласи, но скоро замлъкнаха. Всеки, който посмееше да се изкашля, си спечелваше гневен поглед, а който се осмелеше да мръдне, биваше сръгван. Нито една дума не трябваше да бъде изпусната.
Малкълм удари по огромната маса и се изкашля.
— Заедно е крал Тостиг и с останалите заседатели решихме, че въпреки затварянето на Магнъс Синклер в нортумбрийския замък, неговата самоличност не е била известна на барон Килдър и той е бил хвърлен в тъмница като престъпник, защото е бил заловен в момент на насилие. Ето защо — Малкълм се вторачи в Магнъс — съдът смята нортумбрийския барон Урдрик Килдър за невинен.
От тълпата се посипаха ругатни и одобрителни викове. На Йона й се зави свят и пребледня, но мъжът й я прегърна, за да я подкрепи.
— Не се бой, милейди — прошепна й той.
Малкълм си пое дълбоко дъх, огледа присъстващите, след което отново се обърна към Магнъс.
— Освен това ние счетохме, че Магнъс Синклер е убил нортумбрийците, за да спаси собствения си живот, както би сторил всеки затворен воин, затова го освобождаваме от всякаква вина за смъртта на мъжете, които са се изпречили на пътя му.
Радостни възгласи заглушиха последните думи на Малкълм.
Йона сграбчи ръката на своя съпруг и кръвта отново нахлу в бледите й страни. Магнъс доближи едната й ръка до устните си и я целуна бавно, позволявайки на любопитните да разберат колко много уважава жена си.
Кралят изчака да настъпи мълчание.
— Затова, за да възцари справедливостта, съдът реши да обяви двете противникови страни за невинни, с което да разреши въпроса завинаги.
Веселите викове се примесиха с недоволни възклицания и гневно мърморене. Не всички смятаха спора за приключен.
Щастието на Йона беше пълно. Тя погледна съпруга си засмяна, но радостта й се изпари при вида на сериозното му изражение.
— Защо не се радваш, всичко свърши. Сега ще се върнем в твоите владения. Вече никой не може да ни стори зло.
Разтърси ръката му, за да го накара да й обърне внимание. Стиснал зъби, той имаше суров вид, а очите му, напомнящи ковано желязо, гледаха враждебно Килдър, който отвърна на гневния му поглед.
— Магнъс?
Враждата им не беше приключила — не и докато двамата бяха живи. Магнъс се увери, че Килдър е великанът, който броди в сънищата му. Мъжът, който беше убил неговите родители.
Положи големи усилия да погледне жена си в очите и тогава суровото му изражение се измести от слаба усмивка.
— Ти си чудесен адвокат, Йона, принцесо на Исландия и господарка на Синклер. Вярвам, че двамата ще се справим чудесно. Рано сутринта ще заминем за Синклер.
Едва след три седмици успяха да отплават на север с викингския кораб, тъй като трябваше да обсъдят някои въпроси с краля и с Кормак, който по време на съда бе на път и пристигна няколко дни по-късно.