Йона бе доста разсеяна по време на пътуването. Менструалният й цикъл бе нарушен, макар да нямаше оплаквания от друго, освен от морската болест, която я хвана с качването на кораба. Но това никога не бе й се случвало при пътешествията й по море. Магнъс отново бе отбелязал, че е отслабнала и пребледняла. После я бе дарил е усмивка, притискайки я плътно до себе си.
Не може да бъде истина, помисли си тя, докато лежеше, увита в топли кожи, в кърмата на кораба. Нима беше бременна…
Попътният вятър и благоприятните водни течения им позволиха да пристигнат бързо, като нито веднъж не бяха отклонени от поетия курс. Но когато слязоха на брега в земите на Синклер, никой не ги посрещна.
— Това не ми харесва — мрачно отбеляза Айнър.
— И на мен — добави Магнъс, вторачил поглед в криволичещата пътека, водеща към замъка Синклер. — Нещо не е наред.
Напрегнали слуха и зрението си, викингите и шотландците се заизкачваха нагоре по пътеката. Готови за бой, те изчакаха да се съберат всички на върха на скалата, преди да продължат към замъка.
— Почакайте — рече Йона, щом се приближиха до външната стена на крепостта. — Всичко е наред. Ето я и Спес.
Тя махна с ръка на братовчедка си, която, съвсем сама, бавно вървеше към тях. Отскубна се от Магнъс и се втурна към нея, без да обръща внимание на предупредителния му вик.
— Спес! Вече сме у дома. И Магнъс е тук. — С разтворени обятия Йона тичаше към братовчедка си. — Всичко е наред. Имам да ти разказвам толкова много неща.
Но в този момент някой я сграбчи за гърлото откъм гърба. Йона се помъчи да се добере до късия си меч. Задушаваше се. Въпреки че кръвта нахлу в главата й, тя успя да чуе гневния вик на Магнъс, дори й се стори, че той хукна към нея.
Сякаш заобикалящият я свят избухна, когато пълчище от нортумбрийци и предатели нападна шотландците и викингите. Магнъс не успя да стигне до жена си.
— Сега най-после ще умреш, Аздис Йона, викингска кучко! — Злобният съскащ глас й се стори ужасяващо познат. Скийн! — И никакви молби от страна на баща ми не ще те спасят!
Първоначалното объркване отстъпи място на нейния гняв и на хитростта й, затова тя се отпусна безжизнено. В първия момент Скийн я стисна още по-здраво, но после поотпусна ръката си. Йона веднага се възползва от тази възможност, бръкна в полите си и напипа ножа, който винаги носеше със себе си. Заби го в крака на вуйчо си. Той изрева от ярост и болка и я изпусна. Тя падна на земята и се опита да се претърколи настрани, но злодеят реагира неочаквано бързо. Отново обви силните си ръце около нея и я стисна за гърлото, след което я вдигна от земята.
Скийн се изсмя дрезгаво.
— Не си достоен противник за…
Бойният вик на викингите го възпря. Той никога не бе звучал по-силно и по-ожесточено. Мнозина от воините — както шотландци, така и нортумбрийци — спряха да се бият и зяпнаха Глен, който пристъпи напред, удряйки се в гърдите. Той кръвожадно огледа своята жертва и изрева предизвикателно.
Двадесета глава
Който зло мисли, сам зло намира и на себе си вреди.
Времето спря за всички бойци — както за нортумбрийците, така и за викингите и шотландците. Всички бяха чули гръмкото предизвикателство на грамадния викинг, с което ги предупреждаваше, че сам трябва да се справи със Скийн.
Битката бавно замря, тъй като един след друг воините свалиха оръжието си, изгарящи от любопитство да видят изхода на дуела между викинга и йониеца.
Магнъс беше приковал поглед върху Йона. Душата му се гърчеше от ужас, макар да бе обзет от силен гняв към Скийн. Принцесата беше запазила самообладание. Дори направи опит да му се усмихне, но той съзнаваше, че привидното й спокойствие е само една маска. Споменът за стореното от вуйчо й в нейното детство я измъчваше. Сега тази свиня я държеше здраво и й причиняваше болка. Магнъс сподави гнева, който се надигаше у него. Не можеше да си позволи да направи погрешен ход, като позволи на яростта да направлява постъпките му. Нищо не бе в състояние да му попречи да я спаси, но за момента Глен бе поел инициативата в свои ръце.
Айнър стоеше до Магнъс и се оглеждаше наоколо.
— Един подир друг войниците слагат оръжията си в ножниците. В нито една от многобройните битки, в които съм участвал, не съм видял това.
— Наистина е странно — лаконично се съгласи Магнъс.
Айнър проследи погледа му.
— Няма да я убие, след като е нападнат от Глен. Тя му служи като щит. Не се бой, Синклер.
— Този кучи син й причинява болка.
Айнър се усмихна мрачно.
— Нашата принцеса ще издържи. Тя е викинг.