— По-добре да го бяхте послушали, милейди. — Килдър размаха меча си и пристъпи, уверен, че ще се справи бързо с нея.
Йона парира първия му удар и отскочи настрани, като се засмя на изуменото му изражение. В секундата, в която Урдрик изгуби самообладание, принцесата замахна и прободе бузата му, преди да се дръпне назад. Но когато той скръцна със зъби и я нападна отново, усмивката на лицето й изчезна и тя събра всичките си сили. Баронът възнамеряваше да я убие…
Магнъс се потеше от страх, а не от топлина. Тя беше зад гърба му. Килдър също. А пред него стояха двама добри воини. Ах, тази Йона! Създаваше му само неприятности. Светкавично се нахвърли върху единия от противниците си и го промуши с меча си, после ожесточено връхлетя върху другия. С бърз и яростен удар отстрани и него.
— Бароне! — извика Магнъс. — Обърнете се към мен.
Килдър замахна рязко и нанесе силен удар на Йона, който я извади от равновесие и я повали на земята, без да я нарани. Тя изпълзя назад, освобождавайки мястото, необходимо на съпруга й.
— Ще се бием до смърт, Синклер. След това ще взема твоите земи и жена ти. Ще й се полюбувам добре, преди да я отстъпя на своите хора. Сигурно ще ме заинтригува… поне за известно време. — После се изсмя.
Магнъс отвърна на смеха му, схващайки хитростта на врага си, който искаше да предизвика гнева му. Въпреки това не можа да потуши яростта си, предизвикана от думите на барона.
— Не, Килдър. Боя се, че тя ще бъде заета със задълженията си като лейди Синклер. Но може и да запази една молитва за дяволската ти душа.
Килдър се нахвърли върху Магнъс със своя меч, но замахна е ножа, който стискаше в лявата си ръка.
Магнъс се отдръпна назад, избягвайки на косъм смъртоносния удар.
И този път останалите воини прибраха оръжията си и с интерес заследиха двубоя между двамата пълководци, които постепенно се спуснаха от възвишението в посока към замъка. Чуваше се единствено дрънченето на стомана и ревът на вълните, които се разбиваха в скалите и пясъка.
— Струва ми се, че това ще сложи край на войната — подметна Айнър, който застана зад Йона.
Но тя не му отговори. Примря от ужас, когато Килдър замахна и закачи ръката на Магнъс. Камата промуши гърдите му, разсичайки туниката, и тя изохка.
Те продължиха да се дуелират — ту напред, близо до ръба на скалата, ту назад, сред скупчилите се воини. Туниките на двамата плувнаха в пот. Макар да бяха получили рани, които кървяха, никой не отстъпваше.
Вперила поглед в съпруга си, Йона се молеше: „Майко Божия, закриляй Магнъс. Той е моят съпруг и е доста отслабнал от затворничеството си. Не е достатъчно силен да се бие, както противникът му. Той е силен мъж, но въпреки това сега е твърде изтощен. Помогни му!“
Слънцето вече залязваше, но дуелът продължаваше, без да става по-ожесточен. И двамата съперници знаеха, че им предстои дълга битка, затова внимателно премерваха крачките си и всеки се опитваше да надхитри другия. Дори и най-малкото разсейване можеше да се окаже фатално.
Магнъс усещаше крайно напрежение. Съзнаваше, че времето, прекарано в тъмницата, беше отслабило издръжливостта му. Но неговата непоколебимост, разпалвана от силен и неудържим гняв, му вдъхваше нови сили. Килдър бе отличен воин — издръжлив като вол и хладнокръвен като отровна змия. Явно двубоят му доставяше удоволствие и не се биеше само по заповед на своя крал. Побоите и убийствата поддържаха духа му. Магнъс се опита да заблуди противника си и едва не получи смъртоносен удар.
Килдър се усмихна, при което Магнъс прозря, че той е усетил отслабващите му удари. Не след дълго щеше да се възползва от това. Трябваше да се подготви. Затова рискува и широко замахна с ръка, което го откри достатъчно, за да предизвика барона.
Килдър се стрелна като светкавица и му нанесе смъртоносен удар.
Магнъс се отдръпна настрана, макар да беше доста късно, и се изви, вдигайки меча си. Килдър залитна към Магнъс вследствие на мощния си удар, при което мечът на Синклер го прониза в корема.
Нортумбрийците изругаха високо, но един от по-старшите воини хвърли бяло парче плат. Двете противникови страни се измериха е поглед и сякаш по мълчаливо споразумение свалиха оръжието си. Магнъс кимна с глава на нортумбрийците да излязат напред, за да изнесат барона на своите щитове.
Йона изтича до съпруга си и го прегърна през кръста.
— Не се напрягай, милейди. Сам ще се изправя. — Положи ръка на главата й, неспособен да спре да трепери.
— Знам. — Без малко да извика. По тялото му кървяха толкова много рани. Подутините на лицето и гърдите му се бяха зачервили, но скоро щяха да посинеят.
Айнър го подкрепи от другата страна, а Кенет смени Йона.