Макар да бе убедена, че мъжът й бълнува, Йона се стъписа.
— Колко от тях се докоснаха до прелестното ти тяло, жено?
— Как смееш да ме обиждаш така, съпруже! — възнегодува тя, но като забеляза безизразния му поглед, се подразни от своята реакция. Напомни си, че той не е на себе си. Независимо от това, съпругът й бе дал изблик на мислите си. По дяволите! Как смее да поставя под съмнение честта й! Реши да спи на терасата тази вечер. В противен случай имаше опасност да удари свой пациент за първи път в живота си.
Магнъс продължи да бълва обвинителните си нападки, но Йона стана. След като прекоси стаята, тя се изкачи по извитите стълби и излезе на терасата. Там принцесата се свлече до парапета и се вгледа в лунната светлина, която проникваше през остъклените отвори. Бе твърде неспокойна, за да заспи.
Глупак такъв, помисли си тя, после безгласно го нарече с най-обидните ругатни, които й дойдоха наум. Неизвестно защо, това я поуспокои. Лека-полека Йона се поотпусна и се отърси от тлеещия в нея гняв. Главата й клюмна, клепачите й се затвориха и задряма.
Стресната от нещо, тя се събуди и се огледа наоколо. Майка й я бе сепнала със своя вик, че я грози опасност. Но това не бе възможно. Майка й бе мъртва. Йона разтърси глава и осъзна, че е сънувала.
В този миг долови шум. Някакво стържене. Премигна и се вторачи в стаята под терасата. Наистина тайната врата към тунела беше се отворила безшумно. Беше тъмно като в рог, е изключение на бледата светлина от фенера, закачен високо на стената. Две фигури, закачулени и загърнати в наметала, се промъкваха към леглото. Йона понечи да изкрещи, но изведнъж се опомни. Двата силуета се движеха тихомълком, прекосявайки стаята в посока към вратата, която водеше към коридора пред спалнята на Магнъс. Пуснаха резето на вратата.
Двата „призрака“ се обърнаха и доближиха леглото, при което извадиха мечове изпод своите наметала. Ужасена, Йона следеше е поглед убийците. Явно не бързаха — а защо ли трябваше да бързат? Никой не ги бе видял, че влизат през тунела. Никой не подозираше за присъствието им. А те несъмнено предполагаха, че Йона лежи до съпруга си.
Забравяйки за всякаква предпазливост, тя извика с все сила:
— Магнъс! Магнъс! На оръжие! Викинги, бързо елате! — После полетя надолу по извитите стълби. Късият й меч бе до най-долното стъпало. Бързо го сграбчи и се стрелна към двамата похитители, които се обърнаха, за да посрещнат удара й.
Някой затропа силно по залостената врата. Чуха се викове. Тогава Магнъс скочи от леглото, гол и замаян, но с меч в ръка. Веднага съзря жена си и се нахвърли върху двамата нападатели.
— Умрете! — изрева той и връхлетя върху тях решително, макар да се олюляваше.
В коридора отвън гръмогласният вик на викингите се сливаше с бойния вик на воините на Синклер. По вратата на стаята се думкаше и тряскаше, тъй като стражите се опитваха да влязат вътре.
Йона се мъчеше да нанесе удар на противника си, но той все й се изплъзваше. Гневът и яростта й към хората, които се осмеляваха да посегнат на съпруга й в неговата спалня, й вдъхваха смелост. Но врагът беше хитър и сръчен. Неведнъж й се наложи да отскача встрани, за да избегне силните удари на противниковия меч. Йона отчаяно жадуваше да повали убиеца, за да отвори вратата и да даде възможност на стражите да се бият вместо Магнъс. Той бе твърде слаб, за да надвие противника си.
Докато принцесата се дуелираше е единия от нападателите, те се озоваха до фенера, който осветяваше стаята. По лицето на противника й пробягна светлина и Йона едва не изпусна меча от изненада.
— Елизабет!
— Върви по дяволите! Трябва да умреш. — Елизабет се нахвърли върху нея е кама и меч.
Йона отби удара й и когато отстъпи назад, вече бе възвърнала самообладанието си. С крайчеца на окото си видя, че Магнъс още се дуелира с другия нападател. Тревогата й за него я разсея, но тя осъзна грешката си едва когато Елизабет се озова лице в лице с нея. Кръстосаха мечове и Елизабет замахна с камата, за да я прободе с нея. Йона успя да се извие настрани, но усети парлива остра болка в едната си ръка. Тя се подхлъзна и загуби равновесие, но все пак успя да отскочи възможно най-далеч.
Тогава отнякъде долетя оглушителният шум от пращене и пукане на дърво. Йона не му обърна никакво внимание, тъй като се бореше за живота си. Насочвайки меча си нагоре, тя се опита да се защити. За нейна голяма изненада, самодоволната усмивка на Елизабет бе последвана от пронизителен писък. Изведнъж забеляза, че Глен е притиснал съперницата й като в менгеме, сграбчвайки я в здравите си ръце и вдигайки я във въздуха.
— Благодаря ти, приятелю. — Йона повече не си губи времето е крещящата и гърчеща се жена, а бързо се изправи на крака и погледна към мястото, където Магнъс се биеше е втория нападател.