В очите на свещениците тя щеше да бъде компрометирана от това, че е била в леглото на мъж. Въпреки че той често не се съгласяваше с твърдите свещенически канони и ги пренебрегваше, сега щеше да се възползва от тях. Не трябваше да се тревожи, че духовниците няма да чуят за случилото се. Кланът разнасяше вестите по-бързо от вятъра. Мъжът се намръщи за миг, като помисли какви клюки за Йона ще се понесат, но се успокои — мълвата щеше да спре, щом всички научат, че тя ще бъде негова жена.
Магнъс Синклер се усмихна. Всички жени бяха досадни на моменти, дори Елизабет, но той знаеше, че тази ще е интересна задълго. Когато се умори от нея, ще намери друга, която да топли леглото му. Но засега го интересуваше тази принцеса.
— Защо се усмихваш така? — уморено попита Йона. Вратът я болеше от усилията да се обръща. Лицето й беше зачервено от притеснение. Тя знаеше какво я притиска… Като пропъди своите срамни мисли, се съсредоточи върху думите му. — Какво имаш предвид? — попита. — Какво ще кажеш на вашите свещеници? Как ще се уредят нещата?
Тя видя странен блясък в очите му. Това я заинтригува и изплаши. Постепенно осъзна всичко и отново опита да се освободи.
— Пусни ме! Не искам свещениците или който и да е да знае, че сме били в едно легло!
При борбата си да се освободи от прегръдката му младата жена не чу гласа на своята братовчедка, която се приближаваше.
— Йона, добре ли си? — попита тя колебливо.
Йона видя Спес и се опита да отговори спокойно, въпреки че продължи да се бори.
— Спес, иди при ранените. Аз също ставам.
Марта, която стоеше зад братовчедка й, я изгледа и после се потупа по бузата. Йона веднага разбра, лицето й не беше покрито. Бързо напипа воала и го уви около лявата си страна.
— Върви, Спес — каза твърдо тя. — Ти и Марта трябва да прегледате ранените.
— Няма да тръгна — прошепна девойката и извади камата от пазвата си.
Преди Йона да успее да проговори, Кенет се появи до Спес и бързо й отне оръжието. Той се усмихна на Магнъс.
— Всичко наред ли е, братко?
Принцесата притвори очи, гневна до сълзи. Всички ли бяха научили, че тя е в леглото на Синклер?
— Сигурен съм, че може да е по-добре — каза Магнъс, като погледна брат си многозначително. Кенет хвана ръката на Спес и я изведе навън въпреки протестите й. Марта ги последва, като проклинаше варварите шотландци.
Магнъс се усмихна на приказките на Марта и направи гримаса, когато Йона го ощипа силно по ръката. Сега тя не беше само раздразнена. Беше побесняла от гняв. А той наистина не беше искал да остане с нея в леглото след изгрев. С никоя друга не беше се задържал, но Йона бе толкова топла, а тялото й — така възбуждащо…
— Няма нужда да се претоварваш с толкова злоба — каза мъжът. — Тя ще остане в теб и ще те гризе. Нищо не се случи снощи. Твоят телохранител никога не се отдалечава от теб.
— Глен те е видял да ме отнасяш? — озадачена попита тя. — И не ме е защитил? А ти ли покани всички да видят този позор!
— Милейди, аз само те топлех. Уверявам те, че когато легнем… Ох!
Той се хвана за корема, когато тя помести крака си и го ритна отдолу. В момента, в който я отпусна, Йона се отскубна от завивката. Магнъс лежеше примрял, с ръка между краката си.
— Ти нямаш чест! Моля те да пуснеш хората ми веднага.
— Ще те предупредя да не ме риташ така. Надявам се, че искаш да имаме деца.
Лицето й поаленя и тя сви юмруци.
— Как се осмеляваш?
— Предлагам ти едно сигурно място за утринен тоалет — ей оня залив — прекъсна я той, като посочи с ръка. — Никой няма да те обезпокои.
Магнъс се изправи и започна да сваля дрехите си. При вида на възмутеното й лице той се усмихна:
— Аз ще се изкъпя в морето, милейди. Защо не дойдеш с мен?
Йона се обърна и тръгна бързо към заливчето. Тук, зад огромните скали, тя беше скрита от ледения вятър и можеше да свали мантията си. Изми се, като потреперваше от студа.
Магнъс бързо се изкъпа в морето, изсуши се, облече се, преметна наметалото си и отиде да потърси принцесата. Нямаше намерение да я оставя дълго сама. Тя имаше прекалено остър ум и лесно можеше да измисли как да избяга. Той заобиколи скалите, но не я намери в заливчето. Уплаши се и хукна да я търси.
Проверяваше зад всяка скала и беше сигурен, че шотландците и викингите го наблюдават. Накрая я видя, коленичила на пясъка, да разресва косите си с кокален гребен. Като пищен водопад косите й се спускаха на вълни и блясъкът им би засенчил дори луната.
Тя не беше го усетила и той остана неподвижен, пленен от красотата й. После пристъпи напред.
— Не знаеше ли, че щях да ти донеса топла вода?
Тя не се обърна, но му отговори с въпрос: