— А щеше ли да ми дадеш малко свобода?
Младата жена се изправи, но остана с гръб към него. Беше облечена само във фина ленена дреха, която очертаваше тялото й. От това кръвта на Магнъс закипя от желание и той се закле, че ще я накара и нея да се почувства така. Със съжаление я гледаше как облича мантията си… Когато се обърна към него, веднага разбра, че тя отново е ядосана. Каква опърничава жена, помисли си той. Постоянно пламтяща като сухи главни в огнище. Йона му хвърли гневен поглед и закрачи обратно към лагера. Като потисна усмивката си, Магнъс я последва. О, тя беше красавица. И беше негова.
— Ето те и тебе, братко — посрещна го Кенет. — Ела да видиш какъв майтап става, когато принцесата заповядва на нашите хора!
— Нашите хора се държат добре, нали? — изненадващо за Кенет попита брат му.
— Разбира се. Но какво значение има това?
— Има! — отвърна кратко Магнъс. Той вървеше до брат си и гледаше какво става на кея. Временните навеси бяха разглобени и една върволица мъже се изнизваше по пътя към замъка Синклер. В тълпата беше и Йона, която се грижеше за по-сериозно ранените. — Милейди, ти ще яздиш с мен — извика й Магнъс.
Тя застина при заповедническия му тон, след това бавно се обърна към него.
— Аз няма да яздя, когато воините ми са ранени, Синклер. Аз ще вървя с тях.
Магнъс не показа дори с трепване на очите, че е учуден от нейната смелост. Той харесваше дръзки жени, но не обичаше някой да му противоречи, особено пред други хора.
Разговорите сред шотландците и викингите спряха, дори воят на вятъра утихна. Замрели като статуи, всички гледаха към тях.
Старият Терил, който беше дошъл да помогне на ранените, стоеше наблизо. Той затвори очи и отправи молитва към Бога да усмири Магнъс. Можеше да е по-лесно, ако принцесата не беше толкова опърничава, но изглежда, че Синклер се нуждаеше точно от такава пламенна жена.
— Тя е красавица, нали? — обърна се Терил към Кенет.
— Да, така е, старче. Но хапе като дива котка и има странни идеи за една жена… Под тази красота се крие куражът на мъж. Тя е пленница, заобиколена с войници, и пак се държи като кралица.
— Вероятно защото е кралица — промълви Терил.
— Няма значение. Магнъс ще я прати, където й е мястото — в затвора.
— Не мисля, че има намерение да я държи там.
— Какво каза? — попита Кенет, но старецът беше се отдалечил и си проправяше път към Магнъс и Йона.
Двамата не бяха помръднали и се стрелкаха с погледи, сякаш изчакваха кой първи ще отстъпи. Терил се усмихна. Викингската принцеса беше подходяща за Синклер. Той спря на крачка от тях. Никой от двамата не го забелязваше.
— Дойдох да видя дали Дъгълд може да бъде преместен в замъка или в дома му. Тук е страшно студено.
Йона чу тези думи през червения облак на гнева, който я обгръщаше. Не можеше да се успокои от предизвикателството на надменния Синклер, който се опитваше да й заповядва. Тя се обърна и погледна стария мъж с чувство на вина.
— Дъгълд? Не мога да кажа. Още не съм го прегледала.
— Разбира се — каза Терил. — Сигурен съм, че това, за което говорите, е по-важно от прегледа на бедния човек, но…
— Не, не е! — троснато отвърна Йона. Тя придърпа воала си. — Веднага ще прегледам Дъгълд.
— Много мило, милейди — каза Терил и когато тя се отдалечи, обърна се към Магнъс: — Вероятно ще се нуждаеш от по-твърда ръка за тази жена.
— А вероятно ти прекалено много се месиш — намръщи се той. — Тя има характер.
— Ти също имаш.
Терил въздъхна с облекчение, защото видя как Магнъс се усмихна. Прекалено дълго младият Синклер беше живял без истинска страст. Само за един ден той беше хванат в повече мрежи, отколкото в целия си живот досега. Студеният, практичен и жесток вожд на Синклерите беше пленен точно навреме. Това трябваше да се случи. Предсказанията бяха прави, както винаги. Аздис Йона щеше да накара кръвта на Магнъс Синклер да кипне. Сега той можеше да бъде повече от вожд на Синклерите. Щеше да познае щастието и да му се наслаждава. А така и всички ще бъдат по-щастливи.
— Тази сутрин чух от много хора — продължи Терил, — че си опетнил честта на принцесата. Ако не се ожениш за нея, ще избухне война.
— Не ми обяснявай, старче, че това не е било по твой план.
— Има и по-лесни начини от тези, които ти избираш.
Магнъс само се намръщи и отиде да види коня си, който беше доведен сутринта от замъка.
Старият Терил мушна ръце в ръкавите на вълнената си роба и сви рамене, за да се пази от вятъра. Той погледа принцесата, която се грижеше за Дъгълд, и след това се смеси с останалите, като се усмихваше и кимаше. Изглежда, чудесата, приписани на Аздис Йона от някои жени на Синклерите, не бяха преувеличени. Като се движеше бавно, Терил се приближи до нея и каза: