— Ти мислиш като мъж, прекрасна Елизабет — усмихна се Кормак.
— Чух това от баща ми.
— Ще говоря с Магнъс да подсили постовете.
— Аз няма да се успокоя, докато те не напуснат бреговете ни или не бъдат избити.
Кормак кимна.
— Ела, ще замръзнеш. — Той й помогна да вдигне качулката си и тръгнаха.
След хората, които напуснаха кея, останаха само звуците на морето и крясъците на рибарките. Сиви облаци се скупчиха и се плъзнаха над буйните вълни.
Йона обинтова едно рамо, което беше започнало отново да кърви, и се изправи. Тя се протегна, чувстваше тялото си схванато. Това сигурно беше от неудобното положение, в което бе спала. Кръв нахлу в лицето й. Бе спала със Синклер, той бе я докосвал. Усети срам и особена топлина. Като разтърси глава, опита се да прогони това видение.
Огледа се наоколо, видя Глен и тръгна към него. Преди да го стигне, Магнъс му извика да иде при носилката на Айнър. Когато Глен погледна към нея, тя се поколеба, но му кимна. Беше по-добре да е близо до Айнър. Като видя, че никой друг не се нуждае от помощ, Йона тръгна сама по пътеката.
— Почакай, милейди — извика Магнъс, — ти ще дойдеш с мен.
— Твърдоглав шотландец — промълви жената и се обърна. — Аз вече ти казах, че ще вървя е ранените.
Тя щеше да продължи, но Магнъс изсвири внезапно. Веднага се появи един черен жребец, който препускаше към него.
— Красавец! — възкликна Йона против волята си.
Жребецът изглеждаше по-бърз от едрите бойни коне. Той пръхтеше нетърпеливо пред господаря си и сякаш танцуваше.
— Прилича на арабски — каза тя, като пристъпи към животното.
— Разбираш ли от коне, милейди? — попита Магнъс. Той беше горд със своя Персей. Когато преди години беше посетил Свещената земя, бе довел тук неговия дядо.
— Имам някакви познания. Когато бях по-млада, пътувах до Генуа, Рим и Венеция и два пъти до Византия. Там виждах и конете им.
Като наведе леко глава, тя се отдалечи по скалистата пътека. Зад себе си чу гласа на Магнъс.
— Като че ли ме разбра погрешно, принцесо!
Той се наведе, леко я вдигна и я сложи на седлото пред себе си.
— Ти никога няма да престанеш с това безсрамно държане! — извика Йона. Тя видя, че шотландците и викингите се спряха. Лицето й пламна, когато усети дъха на Магнъс в косите си. — Ти ме унижаваш, а излагаш и себе си!
— Не мисля така. — Това беше всичко, което можа да каже Магнъс, защото с мъка се въздържаше да не я целуне.
Спрели на каменистата пътека, шотландците ги наблюдаваха. Някои се усмихваха, други се мръщеха. Викингите бяха опасни гости.
Ездата нагоре по хълма би трябвало да бъде кратка и приятна. Но тя се превърна в мъчение за Магнъс. Носилките с ранените пречеха на жребеца, принцесата постоянно се въртеше на седлото и даваше съвети. При всяко движение бедрата й го притискаха и той за малко не изгуби търпението си. Когато стигнаха върха на хълма, въздъхна облекчено.
Терил ги чакаше и бързо се отправи към тях.
— Добре стана, че докарахме Дъгълд и другите тук днес — каза старецът. — Говорят, че голяма буря се задава от север.
Магнъс погледна надолу към него, раздразнен от появата му. Искаше му се да бъде насаме с надменната принцеса на Исландия.
— Кой казва, че времето ще се развали? — попита той грубо.
Йона се учуди.
— Как може да държиш такъв тон на един свещеник?
Тя се поклони на Терил:
— Всичко е наред, отче, не се страхувай.
— Благодаря, дете мое — отвърна старецът.
— Стой мирно — процеди през зъби Магнъс.
Йона му хвърли кисел поглед и се усмихна на стария свещеник. Тя забеляза, че робата му беше закърпена на доста места, явно вождът беше скъперник към своите хора. Като погледна небето, видя облаците, които пълзяха от север.
— Надявам се, че замъкът ти е топъл, Синклер. Няма да е добре, ако пациентите ми мръзнат. — Тя махна с ръка на братовчедка си. — Спес, ела! Трябва да проверим дали всички ранени са настанени. Глен!
— Исусе Христе! Стой мирно! — промърмори Магнъс. Той отчаяно притвори очи, като се опитваше да потисне желанията си. Нейните проклети бедра го галеха и го влудяваха, когато тя се обръщаше насам-натам да дава заповеди. Кой знае дали така не е убила съпруга си, като постоянно е подпалвала огъня в слабините му? Мъжът се сепна, когато Йона го удари по ръката.
— Пусни ме да сляза!
— Не, аз ще те отведа до замъка — каза твърдо той и пришпори коня си.
— Не е за подценяване тази жена, нали, Кенет? — каза старият Терил, когато те се скриха зад завоя.
— Какво подценяване! — отговори Кенет. — Та тя е повече от опасна.
Терил поклати глава.
— Да, така е.
Магнъс се възбуждаше с всяка измината секунда от стройното тяло до него.