— Не е нужно — каза Терил внимателно — да се иска позволение. В нашия род всеки, който има оплакване, може…
— Знам закона — прекъсна го Магнъс, — но ми кажи защо точно тя свиква съда.
— Страхувам се, че ще се обсъжда дали държането ти с принцеса Аздис Йона на брега е било етично. Разбира се, може да има и други точки.
— Моето държане? — Думите му проехтяха като гръмотевица в просторното помещение.
Терил и Кенет станаха от креслата си. Усмивките изчезнаха. През една дълга минута единственият звук в стаята идваше от пращящия огън. Един огромен пън се свлече в камината и двамата подскочиха. Кенет се престраши:
— Викингите те видяха в леглото с принцесата. Също и нашите.
— Това може и да не е толкова лошо, Магнъс — добави Терил. — Свикването на съда може да предотврати скандала или нещо по-опасно. Самият ти каза, че крал Малкълм…
— Да, да, знам всичко за Малкълм — прекъсна го нервно Магнъс. Кралят щеше да се разгневи, ако нещо провалеше плановете му. — Продължавай с разказа си, стари човече.
Терил се питаше откога не бе виждал господаря на Синклерите толкова раздразнен. Беше истинско чудо, че този суров и белязан в битки воин започваше тъй често да губи самообладание.
— Ами — продължи Терил — не е моя идеята свещениците да тълкуват случая с принцеса Йона. Това беше нейно решение. Изглежда, тя ще се стреми към такова тълкуване, което ще я спаси от женитба с теб.
Кенет издаде сподавен звук. Магнъс погледна така, сякаш бе сдъвкал нещо много горчиво. Лицето му доби сатанински вид и той проговори с хриптящ глас:
— Тя иска да докаже защо не трябва да се омъжи за мен?
— Да — прошепна старият свещеник.
Магнъс започна да барабани все по-бързо и по-силно по масивната, вкопана в пода маса. Лицето му потъмня. Очите му присвяткаха като стомана. Погледът на Терил беше насочен някъде зад рамото на господаря му.
— Всъщност тя има право да се защитава срещу повдигнатите обвинения.
— Какви обвинения? Кой ги е отправил?
Магнъс нямаше нужда от отговор на своите въпроси. Не му беше приятно да признае, но се чувстваше виновен, защото знаеше предварително, че принцесата може да пострада от злите езици.
Терил се покашля.
— Преди три дни бяхте в едно легло с милейди. Много хора видяха това. Знаех, че то ще достигне до ушите на свещениците и затова уредих един разговор с тях. Разбира се, знаех, че и принцесата ще направи същото.
— Разбира се — рече сухо Магнъс. — Продължавай.
— Да, докъде бях стигнал?
— Доникъде — промърмори Кенет.
— А, да. Тя ми изпрати съобщение, че ще свика съда тук, в голямата зала. — Той се усмихна. — Казва, че дори и шотландците трябва да имат някакви закони.
Кенет сподави смеха си, защото брат му го погледна застрашително.
— Кога ще пристигне този… съд? — попита Магнъс.
Терил отмести очите си от лицето му.
— Ще пристигнат, когато ние кажем. Те чакат във вътрешния двор.
— Мили боже! — Магнъс удари по масата така силно, че големите чаши и съдовете подскочиха.
Старецът трепна и стисна магическите знаци, които държеше в ръката си, скрита в ръкава на расото. Кенет скочи на крака:
— Аз ще доведа свещениците при теб, братко.
Той се отправи към вратата, а Магнъс се облегна на креслото си, гледайки мрачно към изхода. Какво, по дяволите, се беше случило със спокойствието в замъка Синклер? Беше се появила принцесата на Исландия — Аздис Йона. Войните май бяха по-просто нещо.
Точно когато името й премина през съзнанието му, тя се появи на стълбите като видение, излязло от лунна светлина.
Терил беше удивен. Магическите знаци предричаха велика бяла светлина със зелен център, която ще помогне на Синклер. Тази светлина беше принцесата — с лунна сребърна коса и ярки зелени очи. Старецът се прекръсти и благодари на Бога.
Магнъс не можеше да откъсне очи от нея. За миг си помисли дали този образ не е рожба на неговото въображение. Сега тя нямаше нищо общо с досадната жена от рода на викингите. Усети, че се е изправил, въпреки че не беше го искал. Тя беше истинска — огън и лед, облечени в лен с цвят на пламък. Ризата й беше извезана с кремавожълта коприна и обшита с многобройни скъпоценности. Ослепителната й коса с цвят на ярка луна бе сплетена със златни нишки и повдигната нагоре. Главата й беше украсена е диадема, обсипана със скъпоценни камъни. От нея се спускаше златен мрежест воал, който закриваше лявата половина на лицето й. Коланът й, изработен от изкусни бижутери, бе леко отпуснат. От него висеше инкрустирана със скъпоценности кама. Обувките й бяха направени от червена кожа. Когато тя прекрачи двете стъпала, прекрасната й дреха се повдигна и отпусна около тялото й, очертавайки всяка негова извивка.