Залата зашумя, надигна се ропот, но над всички прозвуча един глас.
— Да не сте полудели! — извика Йона. Страхът и яростта й усилваха нейния глас — той достигаше до всяко кътче на залата, носеше се дори и навън.
Абат Томас и неговите монаси изумено погледнаха към викингската принцеса, като се питаха дали не си е загубила разсъдъка. Смехът на Кенет премина в мъчителна кашлица. Терил го потупа по гърба, като едва се сдържаше да не се засмее. Елизабет от Аскуит, побесняла от гняв, си проправи път през множеството към вратата.
— Аз казах! — прозвуча зад нея гласът на вожда Синклер. Викът му опразни залата като с гигантска метла.
Остана само Йона, яростна и изпълнена с някакво чувство, което се страхуваше да назове. За един безкраен миг те си размениха ядни погледи с Магнъс. След това тя надменно вирна глава, обърна се и излезе.
Тази нощ Елизабет запали сигналния огън и чака Магнъс два часа. Гневът я прерязваше като с нажежен меч.
Най-накрая той дойде. Влезе и се спря като закован, щом видя лицето й.
— Ти не търсиш любов, нали?
— Магнъс, как можа? Тя е враг!
Той кимна с усмивка:
— Да, но аз намерих най-добрия начин да победя без жертви.
— С женитба? Едва ли има нужда да отиваш толкова далеч.
— Викингите строят на островите Оркни. Хората там са свързани кръвно с тях. Това е твърде близо до земите на Синклер, за да не се безпокоя.
— Но какво ще стане с мен?
Той докосна бузата й. Малко му бяха дотегнали нейните претенции, но беше свикнал.
— Аз съм спокоен за теб. Ти си красива и силна жена. Не се съмнявам, че ще ме разбереш и ще приемеш моята жертва.
Той се наведе и я целуна бързо, после се обърна и излезе. Елизабет тропна с крак и изсипа куп проклятия.
Шеста глава
Дръж се, сърце мое: веднъж ти понесе нещо дори по-страшно.
— Ти трябва да приемеш присъдата на Църквата — каза Спес загрижено на братовчедка си, докато прекосяваха двора. — Нашите свещеници биха се съгласили с тукашните. И нашите законодатели ще бъдат на същото мнение.
— Но аз не мога да се съглася — промълви Йона, усещайки, че братовчедка й си мисли, че тя няма друг избор.
Но как да се омъжи за Синклер, когато ножът на вуйчо й беше отнел нейната девственост и тя е опетнена? Така можеше и да загуби живота си. Мъжът има право да убие жена си, ако тя не дойде при него чиста и недокосната от друг. Все пак Магнъс едва ли би я убил. Съществуваха други наказания, можеше да я прати в изгнание.
Някаква мисъл проблесна в главата й. От няколко дни тя отчаяно търсеше изход. Сега го виждаше може би. Ако се омъжеше за Синклер, нямаше ли да е по-лесно да постигне целта си — Айн Хелга? Без война и смърт за много викингски мъже. Залогът беше голям, но тя трябваше да поеме риска. Та можеше ли един мъж да откаже подарък на жена си в деня на сватбата? Тя щеше да поиска Айн Хелга. И ако я изпратеше в изгнание, пак можеше да е на Айн Хелга. При всички случаи щеше да живее там — на пустия ветровит свещен остров. Принцесата потръпна от внезапното чувство за самота, което я обзе. Помъчи се да се усмихне на Спес.
— Ти си моя братовчедка и приятелка, само на теб можех да разчитам след решението на съда.
— Точно това не направи. Знам, че си разстроена… Сестрата на Дъгълд ми каза, че Синклерите били неприятно изненадани, когато ти си свикала съда. — Спес се усмихна. — Те не ни познават. Но Магнъс Синклер е могъщ вожд и казват, че много се страхуват от него.
Така, помисли си Йона, дори Спес се отнасяше почтително към водача на клана Синклер. Тя се пребори със страха и несигурността си и се опита да продължи. Никога не беше се чувствала така… самотна.
— И как е сега Дъгълд?
— Бързо се оправя, но е прекалено сприхав. Дори Марта не може да се разбере е него понякога.
— Добре че се възстановява — каза Йона и след това внимателно погледна Спес. — А посещава ли го Кенет Синклер?
Спес поруменя и сведе очи.
— Да… Не много често, но понякога идва и се интересува за здравето на Дъгълд.
— Разбирам.
Лицето на Спес просветна. Чувствата й просто прозираха. Йона отново усети как самотата я обзема. Искаше да бъде сама. Въпреки че разликата между нея и братовчедка й беше само пет години, тя се почувства много възрастна. Огледа се и промълви:
— Отвъд дърветата се намира къщата на Мавис и Дъгълд, нали? Не е зле да видиш как е Дъгълд. Аз ще пообиколя наоколо и ще дойда после при теб в крепостта.
— Сигурна ли си… — започна Спес, но не можа да прикрие радостта от това предложение.