— Килдър може да иска твоята земя — каза Терил, — но тя по право принадлежеше на майка ти. Когато баща ти се обърна към краля с молба да получите владенията си, той следваше законите.
Старият човек въздъхна и докосна лампата от египетско стъкло. Тя беше донесена от Галския бряг от потомците на свети Клер. Родът бил прогонен от Нормандия след една жестока битка, в която били изгубени повечето от владенията им. Ценната стъклена лампа била спасена и отнесена в Британия, където изгнаниците живели до смъртта на родителите на Магнъс. След това той повел своя клан обратно на север, за да търси правата на Синклерови.
— Твоето семейство — каза Терил — е страдало много. Майка ти и баща ти заслужаваха да живеят щастливо на тази земя. Но те бяха предадени и прогонени от предателите… Ти си законният наследник на земята, собственост на прадедите на майка ти. Сега тя принадлежи на Синклерите.
— Както и трябва да бъде.
— Да, синко. Но ти трябва да се освободиш от гнева или кошмарът няма да спре. Не мога да прозра сред облаците на съзнанието ти, господарю мой, но знам, че трябва да си внимателен. Около теб витае голяма опасност. Видях я в магиите си. Може би черната сянка в твоите нощни кошмари е твоят бъдещ враг. Ако въобще е мъж.
— Ще е наистина чудо, ако това е жена, толкова голяма и страшна — разсмя се Магнъс.
— Не предизвиквай съдбата, като се смееш — твърдо каза Терил. — Смъртта има хиляди лица и форми.
— Смъртта? Наистина срещал съм я много пъти…
— Ето и нашия добър крал Малкълм… Всичко щеше да е много по-просто, ако амбицията не беше по-голяма от човека — сухо каза Терил. — Говори се, че готви поход срещу Нортумбрия.
— Ти не вярваш напълно на нашия крал. Вярно е, че Малкълм понякога е наивен, но обединението на клановете е нещо добро. Откакто уби Макбет, той е решен да обедини Шотландия, да я направи силно царство. Нямам нищо против целта му, но поставям под въпрос начините.
Магнъс се изправи и започна да се разхожда напред-назад из стаята. Светлината на огъня озаряваше голото му тяло в червени и бронзови отблясъци.
— Моите хора са водили много войни, за да достигнат честта да бъдат членове на клана Синклер. Те имат право на това име и на тази земя и ще ги защитават до смърт.
— Малкълм знае, че си най-могъщият владетел на север — каза Терил.
— Така е, стари човече. Но той не знае дали ще го последвам навсякъде. Аз все още мисля за това. Малкълм иска Нортумбрия. Това ще направи Шотландия по-силна. Аз също имам интереси в Нортумбрия.
— И Малкълм ще ти напомни, че те е подкрепял в правото ти над Синклеровата земя — каза меко Терил. — Подкрепяше те въпреки амбициите на черния барон Килдър.
— Ще ми напомни. Но кралят не може да отрече, че моите хора се бориха дълго и трудно за това. Малкълм беше моят крал, но не стоеше по-високо от клана ми… Все пак няма да бъде добре, ако и аз не го подкрепя. Няма да оставя тила си гол при атака на викингите.
Старият Терил гледаше своя любимец. Магнъс беше велик боец. Белезите, обсипали тялото му, доказваха това. Но той беше и много умен и имаше висок дух. Роден за вожд, с поведението си всяваше респект и уважение. Но у него имаше и нещо диво, напираше някакъв бяс, който трябваше да бъде обуздан…
— Ти правиш народа ни отново силен, Магнъс. Раждат се деца, строят се къщи. Храната е в изобилие и складовете са пълни. Твоите хора ще те следват до смърт.
— Сигурно, но по-добре да са живи, за да защитават тази земя. Аз ще избирам сам битките си — за краля или не. Но преди всичко и най-вече ще защитим това, което е наше. — Той вдигна поглед към Терил. — Смъртта не плаши мен, нито хората ми.
— Знам това, Магнъс. Но не предизвиквай съдбата с тези думи. Една битка или се печели, или се губи. А безопасността на клана? Бъдещето на твоите хора? Няма ли да го проиграеш?
Черните вежди на Магнъс се повдигнаха е раздразнение.
— Аз трябва да отвърна на всички предизвикателства, стари човече, за да спася клана.
Терил поклати глава.
— Ти мислиш като боец, Магнъс, не като вожд. По-добре искай да живееш за клана, а не да умреш за него. Мисли и кой ще те смени един ден. Не е ли време да имаш син?
— Това са глупости. Аз няма да се откажа от битките, за да спася собствената си кожа. Аз съм боец, вождът на Синклерите. — Той ядно махна с ръка. — И ако загина, моят брат Кенет ще води клана заедно с вуйчо Кормак.
— Кенет има възможност, а твоят вуйчо Кормак е душата на клана. Така е. Но втори Синклер като теб няма. Дори от дете беше воин. Сега ти си вожд, върни се на север с хората си в земята, която им принадлежи. Трябва да запазиш тази земя за тези, които ще дойдат след теб.