— Магнъс, не съм ли ти разкрила любовта си? Не ставам ли за един Синклер?… Баща ми иска да ме жени за Мак’Донъл от Килфорд, но ако ти кажеш една дума, всичко ще бъде забравено.
— Ти си чудесна, но се страхувам, че ще задържа твоя интерес за малко време. Много мъже искат ръката ти, Елизабет.
Този път усмивката й беше искрена.
— Наистина, но ако искаш, ще се пазя само за теб!
Той само се усмихна, бързо я целуна и излезе. Усмивката на Елизабет моментално се смени е гримаса и тя вдигна ръка.
— Проклет да си, Синклер! Кълна се, че ще бъда твоя жена и всички кланове ще ме благославят за това.
Втора глава
Тогава бащата извади златните блюда на везната и постави в тях две съдби, осъдени на смърт.
Корабът на викингите пореше разлюлените от вятъра вълни. Северното течение откарваше принцесата на Исландия към островите Оркни. Спряла зад защитните платна на кърмата, Аздис Йона гледаше назад, където беше нейният дом, далеч на северозапад. Тя никога вече нямаше да го види.
Никой от семейството й не беше жив. Дядо й, великият Торфин, беше умрял преди година, а нейните родители починаха през зимата, седмица един след друг. Въпреки че те й липсваха и болката едва ли щеше да изчезне, тяхната смърт беше я освободила да търси своята собствена съдба. С благословията на Хаакон, царя на Норвегия, тя пътуваше към Айн Хелга, остров от Оркни. Там с помощта на своята братовчедка Спес и слугинята Марта тя щеше да основе манастир за жени и деца, където те щяха да бъдат защитени и обучавани.
Да, защитени… Йона вдигна ръка и пипна копринения шал от Китай, който покриваше лявата страна на лицето й. Един нов свят я очакваше в Айн Хелга — острова, който нейните хора считаха за свещен. Веднъж пристигнала там, трябваше да победи страха, с който живееше от последното си посещение на островите. Никой не знаеше за този страх, защото тя го пазеше, заключен в сърцето си.
Но именно този страх беше направлявал живота й. Тя бе отказала да се омъжи въпреки многобройните предложения, които получаваше. Често жадуваше за свой дом и любовта на съпруг и деца, но беше избрала друг път. Когато беше на 13 години, пътуваха до великия континент с баща й и дядо й. Посетиха Бенедиктинското абатство близо до Флоренция. Беше се влюбила в спокойствието и красотата на това свещено място. Оттогава Йона мечтаеше да построи нещо подобно за викингските жени. Сега нейното време беше дошло. Нямаше връщане назад. Само Бог знаеше какво ще донесе бъдещето.
Тя потрепери и се сгуши в наметалото си от лосова кожа.
За един миг се усъмни в правилността на своето решение. Май беше неразумно да се пътува толкова близо до Шотландия. Нейният вуйчо Еруик Скийн все още живееше тук. Тя носеше белезите от неговото хищно нападение по своето тяло, въпреки че бяха вече избледнели. Но белегът в сърцето й?
Йона разтърси глава, за да пропъди тези мисли, и погледна през рамо. Дори ако имаше право да избира, пак никога не можеше да се омъжи. Тя вече не беше девствена, въпреки че никой не знаеше това. Ножът на озверелия й вуйчо беше я лишил от доказателството за нейното целомъдрие.
Принцесата вдиша дълбоко студения солен въздух. Вдигна лице към пръските на студеното Северно море и се усмихна, когато слънцето я огря.
— Чудесно е, нали, милейди?
Йона се обърна и кимна на капитана си. Айнър беше едър и красив мъж. Когато разтърси глава, червената му коса и брада блеснаха. Той бе славен боец, с много победи, безстрашен и верен. Беше назначен от баща й за главен капитан на нейната флота.
— Да, хубаво е, Айнър. Но ти ми беше казал колко опасни могат да бъдат тези води и нямам търпение да видя водовъртежите, за които ми говореше.
— По-добре ще е да не ги виждате, но се страхувам, че вятърът снощи беше прекалено силен, та… — Той повдигна рамене. — Досега ни върви. Вероятно не сме твърде далеч на юг.
— Водите са доста по-буйни тук, отколкото край Исландия.
— На места — да. — Мъжът посочи към зъберите, издигащи се в мъглата. — Но противоположните течения, които ще срещнем близо до сушата, са най-опасни. Трябва да бъдем нащрек, иначе ще се разбием в скалите. Те са известни с това, че поглъщат цели кораби.
Йона беше чувала всичките морски истории. Тя се вгледа в гребците.
— Те като че ли не усещат ледените пръски на морето.
— Свикнали са, милейди.
Принцесата погледна нагоре към платната, които бяха издути от силния северен вятър. Сега те едва ли разчитаха на гребците.
Айнър се възползва от шанса да огледа Йона. Хората обичаха своята принцеса, така както нейните родители. Натъжи го това, което огорчаваше много от исландците — тя покриваше едната страна на лицето си. Повечето от тях знаеха, че монахините и добрата лейди Маргарет бяха излекували раните й така добре, че бяха останали само едва забележими белези. Айнър я намираше за красива. Ако не беше дала клетва да построи манастир на това свещено място, тя можеше да има за съпруг всеки, когото си избере. И той щеше да бъде първият сред кандидатите й.