Щом лунната пътека се очерта на гребените на вълните, помолих Йон да ме смени за малко и тръгнах към въжетата.
Той ме нападна в гръб, но вече бях готов. Отблъснах го, извърнах се, замахнах с кола. Той ме притисна с кожестите си криле, дъхът му миришеше ужасно, борехме се. Захвърлих го назад. Ударих с кола и го пронизах през гърдите. Боцманът го довърши.
Спогледахме се съучастнически над трупа. Избърсах си кръвта и се ухилих на верния си спътник.
На следващия ден се развилня оная буря, която идваше насам. Приветствах я, повярвайте ми, макар че връхлетя с кошмарна злоба — скъсани платна, строшени реи, раздробени човешки тела ОКЪРВАВЕНИ
Ударите на чука отекват, могат да ти спукат тъпанчетата. Ритъмът е като на африкански барабан.
Страшното свърши, така си мислех, докато бурята вилнееше. Но снощи… не намерихме Траск. И знам какво се случи с него, понеже КРЪВТАМУБЕШЕВКУСН
АБЕШЕСЛАДКАТОПЛАКРЪВКРЪВКРЪВКРЪВКРЪ и днес накарах боцманът да закове вратата, и горният ми люк, и този към палубата. Лунната пътека… не бива аз да я съзра. Ако съм прав, ще оцелея да разказвам на внуците си. Ако не съм, момчетата са си приготвили колове.
И хайде, кови по-бързо, вече няма време!
КККРРРРЪЪЪЪЪ