— Нито пък аз. Колкото и подла да е сестра Марки, тя все пак забеляза промяна в състоянието на Грета Шипли през последната седмица и се опита да накара Лейн да вземе някакви мерки. Той, разбира се, не успя да открие нищо, той сгреши, а тя се оказа права. Някой знае ли защо полицаите са разговаряли с нея?
— Не съм сигурна.
— Е, разбери! — сепна се тя. После с по-мек тон добави: — Ужасно се тревожа за онова прекрасно момиче, Маги Холоуей. Толкова много от младите хора днес са безразлични или раздразнителни с изкопаеми като мен. Не и тя. Всички се молим да я открият.
— Знам, аз също — съгласи се Сара Къшинг.
— Добре, слез долу и разбери какви са новините. Започни от Анджела. Тя не пропуска нищо.
Нийл се беше обадил от телефона в колата да съобщи на д-р Лейн, че би искал да се отбие, за да обсъдят желанието на Ван Хилърови да се нанесат в „Латъм Майнър“. Тонът на Лейн му се стори странно безразличен, когато се съгласи да се срещнат.
В „Латъм Майнър“ ги въведе същата симпатична млада прислужница, която ги беше посрещнала и преди. Нийл си спомни, че името й бе Анджела. Когато пристигнаха, тя точно разговаряше с хубава жена някъде в средата на шестдесетте.
— Ще уведомя д-р Лейн, че сте тук — рече любезно Анджела. Докато тя прекосяваше коридора към интеркома, по-възрастната жена се приближи към тях.
— Не искам да изглеждам любопитна, но от полицията ли сте? — попита тя.
— Не, не сме — отвърна бързо Робърт Стивънс. — Защо питате? Проблем ли има?
— Не. Или поне така се надявам. Нека ви обясня. Аз съм Сара Къшинг. Майка ми, Летиция Бейнбридж, живее тук. Много се привърза към една млада жена на име Маги Холоуей, която явно е изчезнала. Майка ми е ужасно нетърпелива да научи някакви новини за нея.
— Ние също обичаме много Маги — отвърна Нийл, като отново усети бучката в гърлото си — сега тя заплашваше да разруши самообладанието му. — Чудя се дали ще бъде възможно да поговорим с майка ви, след като разговаряме с д-р Лейн?
Забелязвайки неувереността в очите на Сара, той почувства, че трябва да обясни молбата си.
— Хващаме се за сламката с надеждата, че Маги може да е споменала нещо на някого, което би ни помогнало да я открием.
Прислужницата се беше върнала.
— Д-р Лейн е готов да ви приеме — обяви тя.
За втори път Нийл и Робърт Стивънс тръгнаха след нея към кабинета на Лейн. Нийл си напомни, че за пред доктора бе тук да обсъжда Ван Хилърови. Насили се да си спомни въпросите, които бе възнамерявал да зададе от тяхно име. Дали „Престиж“ е собственик на резиденцията или тя е взета под аренда? Щеше да поиска доказателства за достатъчен резервен капитал.
Щяха ли Ван Хилърови да получат някаква отстъпка, ако сами пребоядисат и ремонтират апартамента си?
И двамата мъже останаха стреснати, когато влязоха в кабинета на д-р Лейн. Мъжът зад бюрото бе толкова променен, че сякаш виждаха и разговаряха с друг човек. Учтивият, усмихнат, любезен директор, с когото се бяха срещнали миналата седмица, беше изчезнал.
Лейн изглеждаше болен и съсипан. Кожата му бе пепелява, очите — хлътнали. Покани ги апатично да седнат и после промърмори:
— Разбрах, че имате въпроси. Ще се радвам да ви отговоря. При все това клиентите ви ще бъдат посрещнати от нов директор, когато дойдат през уикенда.
Уволнили са го, помисли си Нийл. Защо? — зачуди се той. Реши да говори направо.
— Вижте, явно не знам какво става тук и не ви карам да обяснявате причините за оттеглянето си. — Направи пауза. — Но съм наясно, че счетоводителката ви е издавала поверителна финансова информация. Това беше една от тревогите ми.
— Да, току-що ни беше обърнато внимание върху този факт. Абсолютно съм сигурен, че това няма да се повтори — отвърна Лейн.
— Мога да ви съчувствам — продължи Нийл. — В инвестиционния бизнес ние, за съжаление, като че ли вечно се изправяме пред проблема за изтичане на информация. — Знаеше, че баща му го гледа с любопитство, но той трябваше да се опита да научи дали това бе причината за уволнението на Лейн. Тайно се съмняваше и подозираше, че отстраняването му е свързано с внезапната смърт на някои от гостите на дома.
— Наясно съм с този проблем — отвърна той. — Жена ми работеше в една брокерска фирма в Бостън — „Рендолф енд Маршал“ — преди да заема този пост. Изглежда безчестните хора виреят навсякъде. Е, добре, нека се опитам да отговоря на въпросите ви. „Латъм Майнър“ е прекрасна резиденция и мога да ви уверя, че гостите ни са много щастливи тук.
Когато петнадесет минути по-късно си тръгнаха, Робърт Стивънс рече: