— Нийл, този човек е изплашен до смърт.
— Знам. И не е само заради уволнението му. — Губя време, помисли си той. Беше споменал името на Маги и единственият отклик на Лейн бе любезно да изрази загрижеността си за благополучието й.
— Татко, може би трябва да се откажем да продължим да се срещаме с когото и да било тук — каза той, когато стигнаха във фоайето. — Смятам да вляза в къщата на Маги с взлом и да я претърся. Може би там ще намерим нещо, което да ни даде някаква идея къде е отишла снощи.
Сара Къшинг обаче ги чакаше.
— Обадих се в стаята на майка. Тя много иска да се срещне с вас. Нийл бе готов да възрази, но забеляза предупредителния поглед на баща си. Робърт Стивънс се намеси:
— Нийл, защо не се качиш за няколко минути? Аз ще проведа някой и друг разговор от колата. Канех се да ти спомена, че запазих един ключ от новата брава на Маги — в случай, че някога забрави своя. Тя го знае. Ще се обадя на майка ти и ще я помоля да ни чака там с него. Ще звънна и на детектив Хагърти.
На майка му щеше да й бъде необходим половин час, за да стигне до къщата на Маги, изчисли Нийл. После кимна.
— С удоволствие ще се запозная с майка ви, мисис Къшинг.
Докато се качваше към стаята на Летиция Бейнбридж, той реши да я разпита за лекцията, изнесена от Ърл Бейтмън в „Латъм Майнър“ — онази, заради която го бяха изхвърлили. Бейтмън е последният човек, който признава, че се е видял с Маги вчера, каза си той. По-късно тя е разговаряла с детектив Хагърти, но никой не е съобщил, че я е виждал след това.
Някой беше ли се сетил за този факт? — запита се Нийл. Дали някой беше проверил достоверността на разказа на Ърл Бейтмън, че е заминал право за Провидънс, след като вчера следобед е излязъл от музея?
— Ето го апартаментът на майка — каза Сара Къшинг. Почука, изчака поканата да влезе, после отвори вратата.
Вече напълно облечена, Летиция Бейнбридж седеше в едно кресло. Направи знак на Нийл да влезе и посочи най-близкия до нея стол.
— Според онова, което ми спомена Сара, вие сте момчето на Маги. Сигурно ужасно се тревожите. С всички ни е така. Как мога да ви помогна?
След като бе преценил, че Сара Къшинг вероятно бе на около седемдесет години, Нийл осъзна, че тази жена с умен поглед и ясен глас трябва да беше на деветдесет или дори на повече. Имаше вид на човек, на когото нищо не му убягва. Дано науча от нея нещо, което да ми помогне, замоли се той.
— Мисис Бейнбридж, надявам се, че няма да ви разстроя, ако бъда напълно искрен с вас. По причини, които още не са ми ясни, Маги бе започнала да изпитва подозрения относно смъртните случаи в резиденцията напоследък. Знаем, че дори вчера сутринта е разглеждала некролозите на шест различни жени, пет от които са живели тук и са починали неотдавна. Тези пет жени са починали в съня си, сами, и нито една от тях няма близки роднини.
— Мили Боже! — Гласът на Сара Къшинг прозвуча потресено.
Летиция Бейнбридж не трепна.
— За нехайство ли говорите или за убийство? — попита тя.
— Не знам — отвърна Нийл. — Знам само, че Маги е започнала свое разследване, което вече е довело до заповед за ексхумация на поне две от починалите жени, и сега тя изчезна. А току-що научих, че д-р Лейн е бил уволнен.
— Току-що го научих и аз, майко — включи се Сара Къшинг. — Но всички смятат, че е заради счетоводителката.
— Ами сестра Марки? — попита мисис Бейнбридж дъщеря си. — Затова ли я разпитва полицията? Имам предвид заради смъртните случаи ли?
— Никой не знае със сигурност, но тя е доста разстроена. А разбира се, същото се отнася и за госпожа Лейн. Чух, че са се затворили в кабинета на Марки.
— О, тези двете вечно си шушукат нещо — забеляза пренебрежително Летиция Бейнбридж. — Не мога да си представя какво имат да си казват. Марки може да е ужасно досадна, но поне има мозък. Другата е невероятно празноглава.
Всичко това с нищо не ми помага, помисли си Нийл.
— Мисис Бейнбридж — рече той, — дошъл съм само за минутка. Има още нещо, което бих искал да ви попитам. Бяхте ли на лекцията, която професор Бейтмън е изнесъл тук? Онази, която, както изглежда, е предизвикала голяма суматоха?
— Не. — Мисис Бейнбридж хвърли поглед към дъщеря си. — И тогава Сара настоя да си почивам, така че пропуснах всичко. Но Сара беше там.
— Мога да те уверя, майко, че никак нямаше да ти хареса да ти дадат едно от онези звънчета и да ти кажат да се преструваш, че си погребана жива — обади се разпалено Сара Къшинг. — Нека ви разкажа точно какво се случи, мистър Стивънс.
Бейтмън сигурно е луд, помисли си Нийл, докато слушаше нейната версия за събитието.
— Бях толкова потресена, че наистина наругах този човек и дори хвърлих кутията с онези отвратителни звънчета след него — продължи Сара Къшинг. — Отначало изглеждаше смутен и разкаян, но после на лицето му се появи такова изражение, което почти ме изплаши. Мисля, че характерът му е ужасен. И разбира се, сестра Марки имаше наглостта да го защитава. По-късно разговарях с нея за това и тя се държа доста дръзко. Заяви ми, че професор Бейтмън толкова се бил разстроил, та споделил с нея, че сега сигурно щял да намрази звънчетата, а очевидно те са му стрували доста пари.