— Случи се това, че я пренебрегваше, за да се здрависваш с кого ли не на партито.
— Не, случи се това, че си дадох сметка какво говедо съм бил и ако ми кажеше да вървя по дяволите, бих залазил натам, само за да й угодя. Но освен, че ме накара да осъзная колко важна бе станала Маги за мен, онази нощ ми дава и надеждата, че тя е добре.
— Какво би трябвало да означава това?
— Просто, че след като се разстрои, тя си тръгна, без да ми каже дума. А Бог е свидетел, че има достатъчно причини Маги да бъде разстроена, откакто пристигна в Нюпорт. Може би е имала нужда да се махне.
— Изглежда забравяш, че колата й бе намерена изоставена.
— Вероятно е заминала със самолет или влак, като е оставила колата си паркирана някъде и някой я е откраднал. Може би хлапета, които са решили да се позабавляват.
— Само не ми приказвай за хлапета — сряза го Ърл. — Моята теория е, че също такива непълнолетни хулигани са извършили и кражбата тук снощи.
Рязкото издрънчаване на звънеца стресна и двамата. Ърл Бейтмън отговори на мълчаливия въпрос на братовчед си:
— Не очаквам никого — заяви той, но после се усмихна лъчезарно. — А може би полицаите идват да ми съобщят, че са открили ковчега.
Нийл и баща му се срещнаха с шефа на полицията Брауър на паркинга на погребалния музей и той предупреди Нийл да сдържа езика си и да остави задаването на въпроси на полицията. Звънчетата от къщата на Маги бяха сложени в кутия от обувки, която детектив Хагърти сега носеше нехайно под мишница.
Когато Ърл ги отведе в офиса на музея, Нийл с изненада забеляза седналия там Лаям Пейн. Внезапно се почувства неудобно в присъствието на съперника си и го поздрави възможно най-сдържано, като все пак донякъде се успокои от факта, че нито Ърл, нито Лаям знаеха за връзката му с Маги. С баща му бяха представени просто като двама нейни загрижени приятели от Ню Йорк.
Бейтмън и Пейн отидоха да донесат за мъжете столове, които взеха от експозицията в първата стая. Раздразнението ясно личеше по лицето на Бейтмън, когато се върнаха. Сопна се на братовчед си:
— Лаям, обувките ти са кални, а онзи килим е много скъп. Сега ще ми се наложи да мина с прахосмукачка цялата стая, преди да си тръгна.
После внезапно смени темата и се обърна към детективите:
— Имате ли някакви новини за ковчега? — попита той.
— Не, нямаме, професор Бейтмън — отвърна Брауър, — но имаме новини за други произведения на изкуството, които струва ни се, са ваша собственост.
— Това е нелепо. Нищо друго, освен катафалката не липсва — отвърна той. — Проверих. Интересува ме ковчегът. Нямате представа какви планове имах за него. Изложбата на открито, за която ви споменах. Ковчегът щеше да бъде част от най-важната експозиция там. Дори съм поръчал изкуствени коне с черни пера, а ми изработват и копие на каретите, които викторианците са използвали при погребенията. Ще бъде зашеметяваща гледка.
— Ърл, успокой се — намеси се внимателно Лаям Пейн. Обърна се към Брауър. — Шефе, има ли нещо ново относно Маги Холоуей?
— Не, за съжаление няма — каза му Брауър.
— Помислихте ли върху предположението ми, че Маги може просто да е искала да избяга от ужасните емоции на изминалите седмица и половина?
Нийл погледна презрително Лаям.
— Вие изобщо не познавате Маги — промърмори той. — Тя не се опитва да избяга от проблемите. Тя тръгва към тях с главата напред.
Брауър пренебрегна и двамата мъже и заговори на Бейтмън.
— Професоре, засега само се опитваме да изясним някои факти. Не сте длъжен да отговаряте на въпросите ни. Разбирате ли ме?
— Защо да не отговарям на въпросите ви? Нямам какво да крия.
— Добре. Доколкото знам, всички звънчета, които сте поръчали за лекцията си за погребенията през викторианската епоха, са прибрани в склада. Така ли е?
Гневът ясно пролича в изражението на Ърл Бейтмън.
— Няма да позволя отново да ме връщате към онзи инцидент в „Латъм Майнър“ — отвърна остро той. — Казах ви го.
— Разбрах. Но ще отговорите ли на въпроса ми, ако обичате?
— Да. Прибрах звънчетата в склада. Да.
Брауър кимна на Хагърти и той отвори кутията за обувки.
— Професоре, мистър Стивънс намери тези звънчета в дома на Маги Холоуей. Приличат ли на онези, които вие притежавате?
Бейтмън пребледня. Вдигна едно от звънчетата и го оглежда една минута.
— Тази жена е крадла! — избухна той. — Сигурно снощи се е върнала тук и ги е задигнала.
Скочи, затича по коридора и нагоре по стълбите, а останалите го последваха. На третия етаж отвори със замах вратата на склада и бързо отиде до един рафт на дясната стена. Протегна се нагоре, хвана една кутия, затисната между две други, и я измъкна.