Беше Долорес Стивънс. Тя си беше тръгнала за вкъщи, когато те потеглиха към музея.
— Нещо ново за Маги? — попита нетърпеливо тя.
— Не, мамо. Предполагам, че скоро ще се приберем.
— Нийл, току-що ми се обади някоя си мисис Сара Къшинг. Каза, че майка й, мисис Бейнбридж, живее в „Латъм Майнър“ и че днес си разговарял с нея.
— Точно така. — Нийл усети как интересът му се събуди.
— Майката на мисис Къшинг си спомнила нещо, което според нея би могло да е важно и се обадила на дъщеря си, тя пък потърсила телефонния ни номер в указателя, опитвайки се да те издири. Мисис Бейнбридж казала, че Маги споменала нещо за някакво звънче, което открила на гроба на мащехата си. Попитала дали слагането на подобно звънче не било някакъв обичай. На мисис Бейнбридж току-що й хрумнало, че Маги може да е говорила за едно от викторианските звънчета на професор Бейтмън. Не съм сигурна какво означава всичко това, но исках веднага да ти го предам — рече тя. — До скоро виждане.
Нийл подробно предаде на баща си съобщеното от Долорес Стивънс.
— Как го тълкуваш? — попита Робърт Стивънс сина си, докато палеше колата.
— Изчакай малко, татко. Не потегляй още — отвърна развълнувано Нийл. — Как го тълкувам? Много ясно. Звънчетата, които намерихме в къщата на Маги, вероятно са взети от гроба на мащехата й и от нечий друг, сигурно на някоя жена от резиденцията. Иначе защо би задала този въпрос? Ако наистина снощи се е върнала в музея, което все още ми е трудно да повярвам, то е било, за да провери дали някои от звънчетата, които според думите на професор Бейтмън е трябвало да бъдат в кутията, не липсват.
— Ето ги и тях — измърмори Робърт Стивънс, когато Бейтмън и Пейн излязоха от полицейското управление. Проследиха как мъжете се качиха в ягуара на Пейн и няколко минути останаха в колата, разговаряйки оживено.
Дъждът беше спрял и пълната месечина озаряваше вече добре осветения район около управлението.
— Пейн трябва да е минал по доста кални пътища, когато е пристигал от Бостън днес — отбеляза Робърт Стивънс. — Погледни колелата и гумите. А и обувките му бяха в доста лошо състояние. Чу как Бейтмън му се развика по този повод. Изненадващо е също така, че той е собственикът на онзи дом за възрастни. Нещо в този човек не ми харесва. Маги сериозно ли се срещаше с него?
— Не мисля — отвърна мрачно Нийл. — Аз също не го харесвам, но явно преуспява. Онази резиденция струва цяло състояние. Проверих и операциите му с инвестиции. Сега притежава собствена фирма, а очевидно е бил достатъчно умен да отведе със себе си и някои от най-добрите клиенти на „Рендолф енд Маршал“.
— „Рендолф енд Маршал“ — повтори баща му. — Не беше ли работила там и съпругата на д-р Лейн?
— Какво каза? — запита Нийл.
— Чу ме. Казах, че съпругата на Лейн е работила в „Рендолф енд Маршал“.
— Ето това не ми даваше мира! — възкликна Нийл. — Не разбираш ли? Лаям Пейн е свързан с всичко. Той притежава резиденцията. Сигурно е имал решаващата дума при назначаването на д-р Лейн. Дъг Хенсън също е работил в „Рендолф енд Маршал“, макар и само за кратко. Сега се е уговорил трансакциите му да минават през тяхната клирингова къща. Днес споменах, че Хенсън вероятно действа от друг офис, както и че е твърде глупав, за да е измислил сам плана за ограбването на онези жени. Той е бил само подставено лице. Явно някой друг планира нещата вместо него. Е, може би този някой е Лаям Мур Пейн.
— Нещо не е съвсем наред — възрази Робърт Стивънс. — Ако Пейн е собственикът на резиденцията, той би могъл да получи необходимата му финансова информация, без да намесва нито Хенсън, нито лелята на Хенсън, Джанис Нортън.
— Но е много по-безопасно да остане в сянка — изтъкна Нийл. — Така Хенсън става изкупителната жертва, ако нещо се обърка. Не разбираш ли, татко? Лора Арлингтън и Кора Гебарт са били в списъка на чакащите. Той не само е продавал апартаментите. Той е мамел и чакащите, когато не е имало свободни апартаменти.
— Явно е, че Бейтмън използва Пейн като отдушник на проблемите си — продължи Нийл. — Ако Бейтмън се е разстроил от това, че Маги е питала за инцидента в „Латъм Майнър“, не е ли вероятно той да го е споделил с Пейн?
— Може би. Но какво имаш предвид?
— Имам предвид, че този тип Пейн е ключът към всичко. Той тайно притежава „Латъм Майнър“. Жените там умират при уж най-обичайни обстоятелства, и все пак, като се замислиш колко са починали в последно време и вземеш предвид сходствата — всички са били доста самотни, без близки роднини, които да ги наглеждат — положението започва да изглежда подозрително. И кой ще спечели от смъртта им? „Латъм Майнър“, като продаде отново опразнените от тях апартаменти на следващия в списъка.