— Искаш да кажеш, че Лаям Пейн е убил всички тези жени? — попита Робърт Стивънс с невярващ глас.
— Не знам още — отвърна синът му. — Полицията подозира, че или д-р Лейн, или сестра Марки може да имат вина за смъртните случаи, но когато разговарях с мисис Бейнбридж, тя си направи труда специално да изтъкне, че д-р Лейн е „мил човек“, а Марки — добра медицинска сестра. Струва ми се, че тя знае какво говори. Умна е. Не, не знам кой е убил тези жени, но смятам, че Маги е стигнала до същия извод за смъртта им и е била твърде близко до истината, за да остане убиецът спокоен.
— Но каква е ролята на звънчетата във всичко това? А на Бейтмън? Не ми е ясно — възрази Робърт Стивънс.
— Звънчетата? Кой знае? Може би така убиецът следи бройката. Възможно е обаче, ако Маги е намерила тези звънчета на гробовете и след като е прочела некролозите на жените, да е започнала да разбира какво всъщност се е случило. Звънчетата може да са означавали, че тези жени са били убити. — Нийл направи пауза. — Що се отнася до Бейтмън, той ми се струва прекалено голям чудак, за да е в състояние да участва в нещо толкова добре обмислено като това. Не, мисля, че мистър Лаям Мур Пейн е нашият човек. Чу го като направи онова идиотско предположение, за да обясни изчезването на Маги. — Нийл изсумтя презрително. — Обзалагам се, че знае какво се е случило с Маги и просто се опитва да намали усърдието, с което я търсят.
Забелязвайки, че Пейн бе запалил колата си, Робърт Стивънс се обърна към сина си.
— Ще го проследим, нали? — рече той.
— Точно така. Искам да видя къде ще отиде Пейн — отвърна Нийл и започна да се моли мълчаливо: Моля те, моля те, нека ме отведе при Маги.
88
Д-р Уилям Лейн вечеря в „Латъм Майнър“ с някои от привилегированите обитатели на резиденцията. Обясни отсъствието на Одил с това, че била съкрушена от мисълта да се раздели със скъпите си приятели. Що се отнасяше до него, макар да съжаляваше, че се налага да се раздели с работа, която му беше толкова приятна, той твърдо вярваше в поговорката „отговорността не може повече да бъде прехвърляна“.
— Искам да уверя всички, че подобна недискретност повече няма да се повтори — обеща той, като имаше предвид злоупотребата на Джанис Нортън с поверителна информация.
Летиция Бейнбридж бе приела поканата да вечеря на масата на доктора.
— Да разбирам ли, че сестра Марки, подбудена от етични съображения, е отправила обвинения към вас, че не предприемате нищо и оставяте хората да умрат? — попита тя.
— Така научих. Не е вярно, разбира се.
— Какво мисли съпругата ви по този въпрос? — настоя мисис Бейнбридж.
— Истински наскърбена е. Смяташе сестра Марки за близка приятелка. — Каква глупачка си, Одил, добави мислено той.
Сбогува се любезно и с подходящите думи:
— Понякога е редно да оставиш някой друг да поеме юздите. Винаги съм се опитвал да направя най-доброто, на което съм способен. Ако съм виновен за нещо, то е, че съм вярвал на една крадла, а не че съм проявявал престъпно нехайство.
Докато изминаваше краткото разстояние между резиденцията и бившата сграда за карети, д-р Лейн си мислеше: „Не знам какво ще стане сега, но съм сигурен, че каквато и работа да си намеря, ще си я намеря сам“.
Каквото и да се случеше, той бе твърдо решил да не прекарва нито ден повече заедно с Одил.
Когато се изкачи на втория етаж, вратата на спалнята зееше отворена, Одил седеше до телефона и явно крещеше на нечий телефонен секретар.
— Не можеш да постъпиш така с мен! Не можеш да ме зарежеш просто ей така! Обади ми се! Трябва да се погрижиш за мен! Ти ми обеща! — Тресна слушалката.
— И на кого говореше, скъпа моя? — попита Лейн от прага. — Може би на моя мистериозен благодетел, който въпреки всичко ме назначи на този пост? Не безпокой повече него или нея или който и да е там заради мен. Каквото и да предприема, няма да имам нужда от твоята помощ.
Одил вдигна подпухналите си от сълзи очи към него.
— Уилям, не може наистина да го мислиш.
— О, напротив, мисля го. — Той се вгледа в лицето й. — Наистина си изплашена, нали? Чудя се защо. Винаги съм подозирал, че зад тази вятърничава външност се крие нещо друго.
— Не че ме интересува — продължи той, докато отваряше гардероба си и вадеше куфара. — Просто леко любопитство. След малката ми криза снощи главата ми беше леко замъглена, но когато мозъкът ми се проясни, се позамислих и направих няколко телефонни обаждания.
Обърна се да погледне жена си.