— Снощи не си останала за вечерята в Бостън, Одил. И където и да си ходила, тези твои обувки доста са се поизкаляли, нали така?
89
Вече не можеше да следи цифрите. Нямаше смисъл.
Не се предавай, окуражи се Маги, опитвайки се да накара мозъка си да остане буден, да не се размъти. Щеше да бъде толкова лесно да заспи, толкова лесно просто да затвори очи и да избяга от онова, което се случваше с нея.
Снимката, която Ърл й беше дал — имаше нещо в изражението на Лаям — изкуствената усмивка, премерената искреност, заучената топлота.
Трябваше да се досети, че имаше нещо преднамерено във внезапно проявеното внимание. Беше повече в негов стил, когато я заряза на партито.
Замисли се за предишната вечер, за гласа. Одил Лейн бе спорила с Лаям. Беше ги чула.
Одил беше изплашена.
— Не мога да го правя повече — бе проплакала. — Ти си луд! Обеща ми, че ще продадеш онова място и ще се махнем. Предупредих те, че Маги Холоуей задаваше твърде много въпроси.
Толкова ясно. За момента толкова ясно.
Вече едва сгъваше ръката си. Беше време отново да извика за помощ.
Но сега от устата й излизаше само шепот. Никой нямаше да я чуе.
Сгъвай… разгъвай… поемай си малки глътки въздух, напомни си тя.
Но умът й непрекъснато се връщаше към едно нещо: първата молитва, която беше научила като дете: „Сега си лягам да спя…“
90
— Можеше поне да ми кажеш, че притежаваш „Латъм Майнър“ — укори Ърл Бейтмън братовчед си. — Аз ти доверявам всичко. Защо си толкова потаен?
— Това е само една инвестиция, Ърл — отвърна успокоително Лаям. — Нищо повече. Нямам нищо общо с ежедневното ръководство на резиденцията.
Влезе в паркинга на погребалния музей и спря до колата на Ърл.
— Върви си вкъщи и добре се наспи. Имаш нужда от това.
— Ти къде отиваш?
— Връщам се в Бостън. Защо?
— Да не би да долетя тук само, за да ме видиш? — попита Ърл, все още раздразнен.
— Дойдох, защото ти беше разстроен и защото се притеснявах за Маги Холоуей. Сега, както ти обясних, вече не се тревожа толкова за нея. Сигурен съм, че скоро ще се появи.
Ърл понечи да излезе от колата и после спря.
— Лаям, ти знаеше къде държа ключа за музея, както и ключовете за катафалката, нали? — попита той.
— Какво искаш да кажеш?
— Нищо, просто искам да знам дали не си споменал на някого за тях?
— Не, не съм. Хайде, Ърл. Изморен си. Върви си вкъщи, за да мога и аз да тръгвам.
Ърл излезе и тресна вратата.
Лаям Мур Пейн моментално излезе от паркинга и подкара по страничната уличка. Не забеляза колата, която се отдели от бордюра и го последва на дискретно разстояние, когато сви надясно.
Всичко се разплиташе, помисли си мрачно. Знаеха, че е собственик на резиденцията. Ърл вече беше започнал да подозира, че той бе влизал в музея снощи. Телата щяха да бъдат ексхумирани и щяха да открият, че на жените са давани неподходящи лекарства. Ако имаше късмет, щяха да обвинят д-р Лейн, но Одил беше на прага да рухне. Много бързо щяха да измъкнат от нея самопризнания. А Хенсън? Той би направил всичко, за да спаси собствената си кожа.
Така че оставам аз, помисли си Лаям. Цялата тази работа за нищо! Мечтата да бъде втори скуайър Мур, могъщ и богат, се беше изпарила. След всички рискове, на които се беше излагал — да взема назаем от ценните книжа на клиентите си; да купи резиденцията на безценица и да влее пари в нея; да измисля начини, в стила на скуайъра как да измъква пари от хората — след всичко това се бе оказало, че е просто още един провалил се член на фамилията Мур. Всичко се изплъзваше от ръцете му.
А Ърл, този вманиачен глупак, беше богат, наистина богат.
Но какъвто и глупак да беше, Ърл не бе тъп. Скоро щеше да събере две и две, а после щеше да се сети къде да търси ковчега си.
Е, дори и да се сетеше за всичко, нямаше да намери Маги Холоуей жива.
Нейното време бе изтекло, в това беше сигурен.
91
Шефът на полицията Брауър и детектив Хагърти се готвеха вече да си тръгват, когато се обади Ърл Бейтмън.
— Те всички ме мразят — започна той. — Обичат да се подиграват със семейния бизнес на Бейтмънови, да се присмиват и на мен за лекциите ми — но в основата на всичко е, че ни завиждат, защото сме богати. Богати сме от поколения насам, дълго преди скуайър Мур да спечели и първия си мошенически долар!
— Може ли да преминете към същината, професоре? — попита Брауър. — Какво искате?
— Искам да се срещнем на парцела, който съм определил за музея на открито. Имам чувството, че братовчед ми Лаям и Маги Холоуей са се опитали да се подиграят с мен по свой собствен начин. Обзалагам се, на каквото и да е, че са отнесли ковчега ми до един от изкопаните гробове там и са го спуснали вътре. Искам да присъствате, когато го намеря. Тръгвам веднага.