Отначало на Нийл му харесваше, че очевидно Маги също приемаше срещите им несериозно като него. По нищо не личеше, че гледа на тях двамата като на повече от приятели с общ интерес към киното. Изглеждаше така отдадена на работата си, както той на своята.
След като се срещаха несериозно вече шест месеца обаче, фактът, че Маги продължаваше да гледа на него само като на приятен компаньон за кино или за вечеря, започваше да дразни Нийл. Без да съзнава какво става, той бе започнал да очаква срещите им с все по-голямо нетърпение и да желае да научи за нея всичко, което може. Знаеше, че бе овдовяла преди пет години — беше го споменала съвсем делово, а от тона й се подразбираше, че в емоционално отношение вече е надживяла това събитие. Но сега той започваше да се чуди дали тя нямаше сериозен приятел. Чудеше се и се тревожеше.
След като мисли известно време, Нийл реши да провери дали Маги не е оставила номера си в Нюпорт на телефонния си секретар. Върна се до бюрото и изслуша записаното съобщение: „Здравейте, тук е Маги Холоуей. Благодаря, че се обадихте. Ще отсъствам от града до 13 октомври“. Автоматът изщрака. Очевидно не желаеше да получава съобщения.
Страхотно, помисли си мрачно, докато оставяше слушалката и отиваше до прозореца. Манхатън се простираше пред него, окъпан в светлини. Гледаше мостовете над Ийст ривър и си спомни как, когато беше казал на Маги, че кабинетът му е на четиридесет и втория етаж на Световния търговски център, тя му беше разправила за първия път, в който отишла на коктейл в „Уиндоус он дъ уърлд“ над центъра.
— Тъкмо се смрачаваше. Включиха осветлението на мостовете, а после и всички сгради и улици се окъпаха в светлини. Беше като да наблюдаваш как някоя високопоставена дама от викторианската епоха си слага бижутата — огърлица, гривни, пръстени и дори диадема.
Живият образ се беше запечатал в паметта на Нийл.
Помнеше и друг образ на Маги, но той го тревожеше. Преди три седмици, в събота, той се беше отбил в едно кино, за да гледа класическия френски филм от преди тридесет и една години „Един мъж и една жена“*. Салонът не беше пълен и някъде по средата на филма той бе забелязал Маги да седи сама няколко реда пред него, четири места встрани. Тъкмо се готвеше да отиде при нея, когато осъзна, че тя плачеше. Мълчаливи сълзи се стичаха по бузите й и тя притискаше устата си с ръка, за да не хлипа, докато гледаше историята на млада вдовица, която не може да приеме смъртта на съпруга си.
[* Филм на Клод Льолуш. — Б.пр.]
Беше побързал да излезе, докато даваха имената на участниците във филма, като не желаеше тя да го види, тъй като според него би се смутила от това, че е станал свидетел на емоционалната й уязвимост.
По-късно същия ден вечеряше с приятели в „Ниърис“, когато тя влезе. Беше се отбила да го поздрави и после се бе присъединила към компанията на голямата ъглова маса. Нищо в изражението или в държането й не издаваше, че малко преди това е гледала филм и е съпреживявала със сломената млада вдовица.
По дяволите! — помисли си Нийл, тя замина най-малко за две седмици и аз няма как да се свържа с нея. Нямам и никаква представа как се казва мащехата й.
9
И като се изключеше този проклет режисьор, седмицата беше добра, мислеше си Маги, докато излизаше от магистрала 138 в Нюпорт. И двете снимачни програми през седмицата бяха минали изключително добре, особено тази за „Вог“.
Но след прецизността, с която трябваше да следи как улавя фотоапаратът й всяка гънка на астрономично скъпите дрехи, които снимаше, беше истинско щастие да облече дънки и карирана риза. Всъщност, като се изключеха синята копринена блуза и дълга пола, които смяташе да облече довечера за партито на Нюела, всички дрехи, които си беше взела за през ваканцията, бяха съвсем обикновени.
Така ще се забавляваме, мислеше си тя. Две цели седмици в Нюпорт. С Нюела ще можем наистина да си наваксаме за времето, през което не сме били заедно! Усмихна се при тази мисъл.
Изненада се, когато Лаям й се обади да й каже, че и той ще бъде у Нюела довечера — трябваше все пак да се сети, че той прекарва доста време в Нюпорт.
— Не е далеч с кола от Бостън — беше изтъкнал. — Ходя там доста често през уикендите, особено извън сезона.
— Не знаех — беше отвърнала.
— Има много неща, които не знаеш за мен, Маги. Може би ако не отсъстваше толкова често от града…
— И може би, ако ти не живееше в Бостън и не използваше нюйоркския си апартамент толкова рядко…
Маги отново се усмихна. Лаям наистина е забавен, помисли си тя, макар да се приема твърде на сериозно през повечето време. Спря на един червен светофар и отново погледна картата. Нюела живееше точно до знаменитата Оушън Драйв, на Гарисън авеню.