— Да, а после, след като намерила звънчето на гроба й, явно се е уверила, че в резиденцията става нещо ужасно. Сигурно е задала някои твърде недвусмислени въпроси на сестра Марки, която пък невинно ги е споделила с Одил.
— А Одил е предупредила Лаям — каза Маги. О, Финюела, помисли си тя.
Мисис Бейнбридж стисна устни.
— Парите са били богът на скуайър Мур. Спомням си, баща ми разправяше как Мур безочливо се хвалел, че било по-лесно да ги измъкнеш от някого с измама, отколкото да ги спечелиш честно. Очевидно Лаям Пейн е замесен от същото тесто.
— Сигурно е така — съгласи се Нийл. — Лаям беше прекрасен брокер за клиентите, които не мамеше. За щастие и мисис Гебарт, и мисис Арлингтън ще могат да си получат обратно парите, които са му поверили от личните му авоари.
— И още нещо — рече Маги. — Одил е взела скицата, която Нюела и мисис Шипли бяха направили. Една от прислужниците я видяла и се пошегувала. Одил знаела, че тази скица можела да накара някои хора да се позамислят.
— Радвам се, че д-р Лейн не е бил замесен във всичко това. — Летиция Бейнбридж въздъхна. — О, забравих да ви кажа. Новият ни директор пристигна вчера. Изглежда много мил и е с прекрасни препоръки. Не притежава чара на д-р Лейн, но не можем да имаме всичко, нали? Жена му също е приятна промяна в сравнение с Одил, макар смехът й да е доста невъздържан.
Беше време да си тръгват. Щяха да карат един след друг до Ню Йорк.
— Ще се отбием да ви видим, когато дойдем пак през ноември — обеща Маги, докато се навеждаше да целуне Летиция Бейнбридж по бузата.
— Ще ви чакам с нетърпение — отвърна оживено мисис Бейнбридж и въздъхна. — Ти си толкова хубава, Маги, и толкова мила и умна. Ти си всичко, което една баба би могла да желае за внука си. — Погледна към Нийл. — Добре се грижи за нея.
— Той все пак ми спаси живота. — Маги се усмихна. — Заслужава няколко точки за това.
Петнадесет минути по-късно те бяха готови да потеглят за Ню Йорк. Багажът на Маги вече беше натоварен в паркираното на алеята комби. Къщата бе заключена. Тя остана известно време загледана в нея, припомняйки си онази вечер, само от преди две седмици, когато бе пристигнала.
— Ще е хубаво да идваме тук за ваканциите и през почивните дни, нали? — рече тя.
Нийл я прегърна.
— Сигурна ли си, че няма да е свързано с твърде много лоши спомени?
— Сигурна съм. — Вдиша дълбоко. — Не и ако си наоколо, за да ме изровиш, когато имам нужда от помощ.
Засмя се.
— Не прави толкова стресната физиономия. Черният хумор ми е помагал в някои много тежки моменти.
— Отсега нататък това ще ми е работата — отвърна Нийл, като й отвори вратата. — Сега запомни, не карай твърде бързо — предупреди я той. — Ще бъда плътно след теб.
— Говориш като баща ми — каза Маги. И бързо добави: — Но аз нямам нищо против това.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5849
__Издание:__
Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива
ИК „Албор“, София, 1996
Американска. Първо издание
Превод: Станислава Миланова
Редактор: Албена Попова
Художник на корицата: Златан Рангелов
Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“
ISBN 954-8272-46-6