Мисълта, че доведената дъщеря на Нюела, Маги Холоуей, щеше да я посети, й действаше ободрително. Вчера в дома на покойника, преди церемонията, Маги й се беше представила и бе казала:
— Мисис Шипли, надявам се да ми позволите да прекарам известно време с вас. Знам, че сте била най-близката приятелка на Нюела. Бих искала да станете и моя приятелка.
На вратата се почука.
На Грета й харесваше фактът, че освен при съмнение за някакъв проблем, персоналът бе инструктиран да влиза в стаите на гостите само след като получи покана. Сестра Марки обаче като че ли не го разбираше: това, че вратата не е заключена, съвсем не означаваше, че може да нахълтва по всяко време. На някои изглежда им харесваха нахалните сестри. При Грета съвсем не беше така.
Както и се очакваше, преди Грета да успее да отговори, сестра Марки влезе с професионална усмивка, която разкривяваше едрите черти на лицето й.
— Как сме тази вечер, мисис Шипли? — попита високо тя, приближи се и седна на възглавничката за крака, а лицето й бе неприятно близко до това на Грета.
— Аз съм съвсем добре, мис Марки. Надявам се и вие също.
Загриженото „сме“ винаги дразнеше Грета. Беше го споменала вече няколко пъти, но тази жена очевидно не възнамеряваше да се промени, така че имаше ли смисъл да си хаби думите? — запита се Грета. Изведнъж осъзна, че пулсът й започва да се ускорява.
— Чух, че ни е прилошало в църквата…
Грета притисна длан към гърдите си, сякаш така можеше да спре бясното препускане.
— Мисис Шипли, какво има? Добре ли сте?
Грета усети как сестрата хвана китката й.
Също така внезапно, както бе започнало, сърцебиенето стихна. Успя да каже:
— Изчакайте само миг. Ще се оправя. Почувствах се леко задъхана, това е.
— Искам да се облегнете назад и да затворите очи. Ще се обадя на д-р Лейн. — Сега лицето на сестра Марки бе само на сантиметри от нейното. Грета инстинктивно се обърна настрани.
Десет минути по-късно, подпряна на възглавниците в леглото си, Грета се опитваше да увери доктора, че прилошаването й напълно е преминало. По-късно обаче, докато се унасяше с помощта на слабо приспивателно, не можеше да се освободи от ужасния спомен как само преди две седмици Констанс Райнлендър, която бе живяла в дома съвсем кратко време, съвсем неочаквано бе починала от инфаркт.
Първо Констанс, помисли си тя, после Нюела. Икономът на баба ми често казваше, че смъртните случаи идват по тройки. Господи, нека не бъда третата, помоли се, докато заспиваше.
14
Не, не беше кошмар; наистина се беше случило. Реалността на събитията от последните няколко дни се настани непоклатимо в мозъка на Маги, докато стоеше в кухнята на Нюела, в къщата, която сега, колкото и невероятно да изглеждаше, бе нейна.
В три часа Лаям й беше помогнал да пренесе багажа си тук от стаята за гости на Уудсови. Беше го оставил горе на площадката на стълбите.
— Решила ли си коя спалня ще използваш? — беше я попитал.
— Не.
— Маги, изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш. Сигурна ли си, че искаш да отседнеш тук? Не мисля, че идеята е чудесна.
— Напротив — беше отвърнала след кратка пауза. — Искам да остана тук.
Сега, докато слагаше чайника, Маги с благодарност си помисли — едно от най-хубавите качества на Лаям бе това, че не спореше.
Вместо да продължи да я разубеждава, той просто бе казал:
— Тогава ще те оставя сама. Но наистина се надявам малко да си починеш. Не започвай да си разопаковаш багажа или пък да оправяш нещата на Нюела.
— Разбира се, не и тази вечер.
— Ще ти се обадя утре.
На вратата я беше прегърнал и притиснал приятелски към себе си. След това си бе отишъл.
Изведнъж се беше почувствала изтощена и като се движеше така, сякаш всяка стъпка й костваше неимоверни усилия, Маги бе заключила предната и задната врата и после бе изкачила стълбите. Погледна спалните и моментално забеляза, че онази, която Нюела бе определила за нея, бе втората по големина. Бе обзаведена непретенциозно — кленово двойно легло, тоалетка с огледало, нощно шкафче и люлеещ се стол — не се виждаха никакви лични вещи. Върху тоалетката имаше само старомоден емайлиран тоалетен комплект: гребен, четка, огледало, кука за закопчаване на обувки и пила за нокти.
След като довлече багажа си в тази стая, Маги съблече полата и пуловера, сложи любимата си роба и се мушна под завивките.