— Четях на мисис Питърсън — оправда се. — Знаеш как е, Уилям. Тя още не е свикнала с дома и е ядосана, че синът й е продал къщата й, без да я попита.
— Ще свикне — отвърна Лейн пренебрежително. — Всички останали успяха да се почувстват съвсем щастливи тук.
— Знам, но понякога отнема известно време. Все пак ми се струва, че малко тактичност, докато новите гости се приспособяват, не е излишна. — Одил отиде до огледалото над гравираната мраморна камина. — Как изглеждам? — Усмихна се на отражението си: големи очи и руси коси.
— Изглеждаш прекрасно както винаги — отвърна кратко Лейн. — Какво знаеш за тази доведена дъщеря на Нюела?
— Нюела ми разказа всичко за нея, когато посети Грета Шипли миналия месец. Казва се Маги и Нюела била омъжена за баща й преди години. Ще остане тук две седмици. Нюела изглежда много щастлива от това. Не мислиш ли, че е страхотно, задето са се срещнали отново?
Без да отговори, д-р Лейн отвори външната врата, после отстъпи встрани. Много си забавен, помисли си Одил, докато минаваше покрай него и слизаше по стълбите към колата. За миг спря и погледна към „Латъм Майнър“, чиято мраморна фасада блестеше на лунната светлина.
Рече колебливо:
— Забравих да ти кажа, че когато минах да видя мисис Хамънд, тя малко трудно дишаше и беше доста бледа. Чудя се дали не трябва да я прегледаш, преди да тръгнем.
— Вече сме закъснели — отвърна нетърпеливо д-р Лейн, като отвари вратата на колата. — Ако се наложи, мога да пристигна за десет минути, но те уверявам, че на мисис Хамънд няма да й се случи нищо тази вечер.
7
Малкълм Нортън не бе особено очарован от предстоящата вечер. Среброкос мъж с изопната военна стойка, той представляваше внушителна гледка. Зад тази внушителна външност обаче се криеше разтревожен ум.
Обаждането на Нюела преди три дни, когато го покани на вечерята днес, за да се запознае с доведената й дъщеря, бе предизвикало у него паника — не поканата за вечеря, а неочакваната новина, че Нюела има доведена дъщеря.
Адвокат с обща практика, който работеше сам, Нортън бе видял как броят на клиентите му драстично намалява през последните години, отчасти поради смъртта им — той бе станал почти експерт в изпълнението на завещанията на починалите, — но също така, уверен бе в това, и заради пристигането на неколцина млади, агресивни адвокати в областта.
Нюела Мур бе от малкото останали му клиенти и той си мислеше, че познава делата й из основи. Но тя нито веднъж не бе споменала за доведена дъщеря.
От известно време Малкълм Нортън внимателно подтикваше Нюела да продаде къщата си и да се премести в „Латъм Майнър“. Доскоро тя проявяваше признаци, че смята подобна стъпка за уместна. Бе съгласна, че след смъртта на съпруга й Тим къщата изглежда много празна, а поддръжката й става все по-скъпа и по-скъпа.
— Знам, че е необходим нов покрив, че отоплителната инсталация е остаряла и че онзи, който я купи, ще иска да сложи централен климатик — беше му казала. — Мислиш ли, че ще мога да я продам за двеста хиляди долара?
Беше реагирал внимателно, като бе отвърнал:
— Нюела, пазарът на недвижими имоти тук пада главоломно след Деня на труда*. Може би следващото лято ще можем да вземем толкова. Но искам да те видя настанена. Ако си готова да се преместиш в „Латъм“ сега, аз ще купя къщата ти на тази цена и ще направя някои основни ремонти. По всяка вероятност ще си получа парите обратно, а ти няма да имаш повече разходи по нея. Със сумата от застраховката на Тим и след като продадеш къщата, ще можеш да си позволиш най-добрия апартамент в „Латъм“, а може би дори ще успееш да преустроиш една от стаите на апартамента в ателие.
[* Първият понеделник на септември. — Б.пр.]
— Би ми харесало. Ще подам молба — беше казала Нюела тогава и той се беше поздравил. — Винаги си ми бил добър приятел, Малкълм.
— Ще подготвя документите. Взимаш добро решение.
Имаше нещо обаче, което Малкълм не бе казал на Нюела, и което му беше споменал един приятел от Вашингтон. Със сигурност се очаквали промени в Закона за опазване на околната среда, което означаваше, че някои имоти, досега под закрилата на Уетлънд Презървейшън Акт, щяха да бъдат освободени от възбраната за преустройство. Цялата дясна част от имота на Нюела също щеше да попадне под действието на тази промяна. Пресуши езерото, отрежи няколко дървета и ще се открие забележителна гледка към океана, мислеше си Малкълм. Хората с пари искаха подобна гледка. Щяха да платят луди суми за имота, вероятно дори щяха да съборят старата къща и да построят три пъти по-голяма, с лице към океана. Според неговите изчисления, имотът щеше да струва един милион долара. Ако всичко тръгнеше по плана, през следващите година-две щеше да реализира печалба от осемстотин хиляди долара.