Крокъс се пъхна между двамата стражи и изви врат, за да види другия дуелист. Отначало помисли, че е гигантът с драконовата маска и двуръчния меч на гърба. Но после видя Ралик Ном. Очите му бързо се стрелнаха към първия дуелист. Познато лице. Той сръга пазача до себе си.
— Това съветник Търбан Орр ли е?
— Същият, сър — отвърна му пазачът със странно напрегнат тон. Крокъс вдигна глава и видя, че лицето на мъжа е плувнало в пот — стичаше се на порой изпод островърхия му шлем. Странно.
— А лейди Симтал къде е? — небрежно попита той.
— Няма я никаква — отвърна пазачът с явно облекчение. — Иначе щеше да спре това.
Крокъс кимна.
— Е, Ралик ще спечели.
Пазачът го изгледа с пронизващ поглед.
— Вие го познавате?
— Ами…
Някой го потупа по гърба, той се обърна и се озова срещу едно безумно ухилено херувимско лице.
— Виж ти! Крокъс! Момко мили! Много изобретателен костюм си облякъл!
— Круппе?
— Как позна? — отвърна Круппе и изрисуваното дървено лице се извърна към пазача. — О, любезни ми сър, имам удоволствието да ви предам едно писмо. — Круппе тикна малък свитък в ръката на мъжа. — Комплименти от ваша стара тайна почитателка.
Крокъс се ухили. Тия пазачи винаги вадеха късмет с благородните дами.
Трошачът на кръгове взе свитъка и смъкна копринената връзка.
Вече на няколко пъти беше усетил погледа на Търбан Орр. Първо в централната зала, където съветникът сякаш всеки момент щеше да тръгне право към него, както и сега, докато останалите спореха кой да бъде съдията на дуела.
Молеше се Ралик наистина да убие Търбан Орр. Чувстваше как страхът вече разтърсва тялото му и затова зачете писмото на Змиорката с треперещи ръце.
Дойде часът Трошачът на кръгове да се оттегли от активна служба. Кръгът е поправен, верни ми приятелю. Макар никога да не си виждал Змиорката, ти беше нейната най-предана ръка и си заслужил отдих. Не мисли, че Змиорката просто те отстранява. Змиорката не постъпва така. Печатът най-долу на този пергамент ще ти осигури път до град Давран, където верни слуги на Змиорката са се приготвили за пристигането ти, като са купили имение и законна титла на твое име. Скоро ще заживееш в друг свят, с неговите собствени игри.
Довери се на новите си слуги, приятелю, в това, както и във всякакви други проблеми.
Слез още тази нощ до давранския търговски кей на Крайезерна. Там потърси кораба „Енскалейдър“. Покажи печата на когото и да е от екипажа — всички те са слуги на Змиорката. Дойде часът, Трошачо на кръгове. Кръгът е поправен. Сбогом.
Барук вдигна ръце вбесен и изрева:
— Стига! Аз ще съдя този дуел. Присъдата за победа ще дам аз. Приема ли се от двете страни?
Търбан Орр кимна. Това беше още по-добре и от приемането на Истрайсиън да бъде неговият секундант. Това, че Барук щеше да го обяви за победител в дуела, щеше да е успех само по себе си.
— Аз приемам.
— Аз също — каза Ралик.
Внезапен порив на вятъра от изток разлюля короните на дърветата. Отсам хълмовете изтътна гръм и много от зрителите на терасата се сепнаха. Търбан Орр се усмихна широко и пристъпи в празния кръг. Сухи листа, донесени от вятъра, зачаткаха като кости по каменните плочи.
— Преди да е заваляло — каза той.
Привържениците му сред тълпата се засмяха.
— Разбира се — продължи Орр, — може да се окаже забавно да поудължим играта. Една рана тук, друга — там. Да го накълцам ли на парчета? — Отвърна му нетърпелив хор и на лицето му се изписа фалшиво удивление. — Много сме жадни за кръв, приятели. Нима дамите ще трябва да танцуват върху хлъзгави плочи, щом падне тъмнината? Все пак трябва да се съобразим с нашата домакиня… — А къде всъщност беше Симтал? В отговор въображението му сглоби един образ и Орр се намръщи. — Не — добави той хладно. — Всъщност ще е кратко.
Съветникът извади сабята си и завърза кожените връзки на ръкавицата за кръглия предпазител. После огледа лицата на публиката: търсеше и в този момент дали някой няма да се издаде — имаше приятели, които са врагове, и врагове, които щяха да станат приятели, — играта щеше да продължи и след този момент, но моментът можеше да се окаже повратен. След това щеше да си припомни на спокойствие всяко лице.
Търбан Орр зае стойка за началото на дуела. Противникът му стоеше на десетина стъпки от него, двете му ръце бяха скрити под късия плащ. Гледаше спокойно и едва ли не отегчено.
— Какво значи това? — попита ядосано Орр. — Къде ви е оръжието?
— Аз съм готов — отвърна Ралик.
Барук застана на еднакво разстояние от двамата дуелисти, леко встрани. Лицето му беше пребледняло.